Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 85

Скръцва отчаяно със зъби и покрива лицето си с ръце. Днес за първи път я виждам толкова разстроена и това ме кара да се запитам дали приказната й връзка с Чарли е толкова красива, колкото тя твърди, че е.

— Хей, спокойно! — прошепвам и докосвам ръката й. — Всичко е наред! Чоли обеща, че няма да каже на никого.

— Сериозно?

— Напълно. И мисля, че ще удържи обещанието си. Изглежда ми много приятно старче.

— Такъв си е — въздъхва облекчено Саманта. — А онези жени там са като същински змии. По време на коктейлите една от тях не се умори да ме пита кога планираме да имаме деца. А когато й отговорих, че не знам, тя си навири носа и ме предупреди, че най-добре би било веднага да се заемам със задачата, преди Чарли да е размислил за брака ни. А накрая ме попита кога смятам да напусна работата си.

— А ти какво й отговори? — възкликвам дълбоко възмутена аз.

— „Никога, естествено. Защото не смятам работата си точно за работа. Смятам я за кариера. А човек не напуска кариерата си.“ Така й казах. И това й затвори устата поне за минута. След това ме попита в кой колеж съм учила.

— И?

Саманта изпъва рамене и отговаря:

— Излъгах. Казах й, че съм ходила в едно малко училище в Бостън.

— О, скъпа!

— Че какво значение има? Не възнамерявам да изгубя Чарли само защото някаква си задръстена матрона не одобрява училището, което съм завършила! След като стигнах дотук, не смятам да се връщам обратно!

— Разбира се, че не — докосвам рамото й. — Но може би аз трябва да си тръгвам. Преди някой друг да е решил да намине през кухнята.

— Добра идея — кимва тя.

— Суфлето е във фурната. Единственото, което се изисква от теб, е след двайсет минути да го извадиш, да го обърнеш в едно плато и да сложиш отгоре му топки сладолед.

Тя ме поглежда с благодарност и ме прегръща топло.

— Благодаря ти, Пиленце! Нямаше да се справя без теб!

После отстъпва назад, приглажда косата си и добавя:

— Между другото, имаш ли нещо против да си тръгнеш през входа за прислугата?

Осемнайсета глава

„Но къде са всички, за бога?“ — беснея вътрешно аз, трясвайки телефонната слушалка сигурно за милионен път.

Снощи, когато се прибрах в квартирата, не спрях да размишлявам за Саманта и Чарли. Това ли е начинът да създадеш щастлива връзка с някого? Да се превърнеш в онова, което мъжът иска от теб?

От друга страна, стратегията като че ли се оказва успешна. Или най-малкото за Саманта. В сравнение с нейната, моята собствена връзка с Бърнард изглежда плачевно непълноценна. Не само по отношение на секса, но и заради простичкия факт, че все още не бях сигурна дали някога ще го видя отново. В този смисъл стигам до заключението, че най-доброто в това да живееш с един мъж е, че си сигурна, че пак ще го видиш. Така де, на някакъв етап все трябва да се прибере у дома, нали?

За жалост аз не мога да кажа същото за Бърнард. И всичко е по вина на Маги. Ако не се бе държала толкова невъзпитано с него, ако не ме беше пришпорвала да тръгваме, за да се види с Райън и да го прелъсти… И на всичко отгоре тя и досега продължава да си ходи с Райън и да си върти кратката любовна връзка, а аз нямам нищо. Отдадох силите си, за да помогна на другите, а сега съм сама.