Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 81

— И ти очакваш от мен да приготвя вечерята ти на същото място?

— Там си е съвсем чисто, Кари. Не си ли чувала, че има и прислужници?

— Не и в моя свят.

Прекъсва ни появата на нискостъблен мъж с пясъчнокестенява коса, който изглежда точно като миниатюрна версия на куклата Кен.

— Тръгваш ли си вече? — извисява глас той към Саманта.

През лицето й преминава сянка на раздразнение, обаче тя бързо се овладява и изрича спокойно:

— Семейни проблеми!

— Ами поръчката на „Смирноф“? — натъртва той.

— Водката съществува от около двеста години, Хари, и смея да твърдя, че ще съществува и утре. Обаче сестра ми — посочва мен — може и да я няма!

Съвсем навреме цялото ми тяло се разтърсва от смущение и бузите ми пламват.

Очевидно е обаче, че Хари не е от мъжете, които се връзват толкова лесно. Оглежда ме внимателно — няма съмнение, че вече има нужда от очила, но суетата не му позволява да си сложи.

— Сестра ти значи, а? — промърморва. — И откога се сдоби със сестра?

— Божичко, Хари! — клати глава Саманта.

Хари се отдръпва, за да ни пропусне да минем, а след това тръгва след нас по коридора.

— После ще се върнеш ли? — пита.

Саманта се заковава на място и бавно се обръща. По устните й заиграва усмивка.

— За бога, Хари! Звучиш като баща ми!

Право в целта! Кожата на Хари преминава през двайсетина нюанса на зеленото. Като го гледам, не е много по-възрастен от Саманта, така че последното, което е очаквал, е някоя жена да го сравни с престарелия си баща.

— И какво беше всичко това? — питам, когато вече сме на улицата.

— Хари ли? — подхвърля спокойно тя. — Той е новият ми шеф.

— И говориш така на шефа си?!

— Налага се — отговаря тя. — Като се има предвид как той разговаря с мен.

— И по-точно?

— Ами, да видим — изсумтява тя, когато спираме на светофара. — Например, още през първия си ден като шеф той влиза в офиса ми и заявява: „Чух, че много те бива във всичко, с което се захванеш.“ Звучи като комплимент, нали? Обаче после добавя: „И в работата, и извън нея.“

— А има ли право да говори по този начин?

— Разбира се — свива рамене тя. — Никога не си работила в офис, така че нямаш представа какви могат да бъдат мъжете. Рано или късно се стига до въпроса за секса. И когато се стигне до него, предпочитам да им го дам.

— Но не трябва ли да се оплачеш на някого?

— На кого? — поглежда ме тях така, сякаш не съм с всичкия си. — С шефа му ли? Началникът на „Човешки ресурси“? Той ще ми заяви или че се е шегувал, или че аз съм му налетяла. Ами ако ме уволни? Не възнамерявам по цял ден да си седя вкъщи, да раждам деца и да пека сладки!

— Нямам никаква представа какви са ти майчинските умения, но като имам предвид готварските, съгласна съм, че идеята не е никак добре.

— Благодаря! — кимва тя доволна, че е разбрана.

* * *

Саманта може и да бе излъгала Чарли относно кулинарните си познания, но със сигурност не лъжеше за апартамента. Кооперацията, в която се намира, се издига на Парк авеню и е златна. Е, не точно златна, но е покрита с някакъв бляскав, златист метал. И ако до този момент съм си мислела, че портиерите в кооперацията на Бърнард са непоносими, то е, защото не бях виждала портиерите в златната сграда. Те носят не само бели ръкавици, но си имат и шапки със златни кантове. А от раменете на униформите им висят златни ширити. Малко кичозно, но впечатляващо.