Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 80

— За кое?

— За пиесата си. Трябва да му я покажеш. Сигурна съм, че той много ще я хареса.

Вторачвам се внимателно в нея, питайки се дали не изрича това с цинизъм, но по лицето й не забелязвам нито следа от злоба или завист. Освен това Лил просто не е такава. Тя никога и на никого не завижда.

— Да, права си — изсумтявам. — Може и да му я покажа.

Бърнард. Наистина трябва да му покажа пиесата си. Но след снощните ми изпълнения дали ще благоволи да ми проговори?

Но засега не мога да сторя абсолютно нищо, за да си отговоря на този въпрос. Защото вече е време да се срещна със Саманта, за да се заема с вечерята за шантавото й парти.

Седемнайсета глава

— Е, какво сега? Откъде започваме? — пита Саманта и плясва с ръце, опитвайки се да демонстрира някакъв ентусиазъм.

Поглеждам я косо. Тази жена шегува ли се или какво?

— Ами, първо купуваме храната — казвам бавно, като че ли обяснявам на хлапе от детската градина.

— И къде по-точно го правим?

Зяпвам, неспособна да повярвам на ушите си.

— В супермаркета, разбира се!

Когато Саманта ми сподели, че не знае нищо за готвенето, никога не съм предполагала, че говори буквално — че няма представа, че „вечерята“ обикновено се приготвя от „продукти“, които купуваме в „супермаркета“.

— И къде е супермаркетът? — пита.

Идва ми да се разпищя. Вместо това обаче просто впивам очи в нейните.

Тя си седи зад бюрото в офиса, облечена в пуловер с дълбоко деколте, подплънки на раменете, наниз от перли на врата и къса поличка. Изглежда секси, печена и преуспяваща. Аз, от друга страна, изглеждам неугледна и не на мястото си, особено като се има предвид, че съм облечена в развлечената туника на някоя стара дама, която за по-голяма прегледност съм пристегнала с каубойски колан. Поредната ми велика находка в магазина за стари дрехи.

— А защо не си поръчаш храна за вкъщи? — изричам лукаво.

Тя се разсмива звънко и отбелязва:

— Чарли си мисли, че мога да готвя. Затова сърце не ми дава да го разочаровам.

— И защо, ако мога да попитам, той смята така?

— Защото аз му казах така, Пиленце! — отвръща с леко раздразнение тя. Изправя се и слага ръце на кръста. — Не си ли чувала израза: „Преструвай се, докато не му сложиш хомота?“ Е, аз съм от въпросните преструвани!

— Добре де, добре! — вдигам ръце от нея аз. — Обаче първо трябва да видя кухнята на Чарли. Да проверя какви съдове за готвене има.

— Няма проблеми. Апартаментът му е забележителен. Ще те заведа веднага! — И грабва гигантска чанта „Кели“, която не съм виждала до този момент.

— Нова ли е? — питам отчасти с възхищение, отчасти с грозна завист.

Тя погалва меката кожа, след което я мята на рамо и отговаря:

— Хубава е, нали? Подарък от Чарли.

— Някои хора си живеят живота…

— Изиграй правилно картите си и ти също ще си живееш живота, Пиленце!

— И как смяташ да доведеш докрай този твой велик план? — не мога да не полюбопитствам аз. — Ами ако Чарли разбере и…

— Няма! — махва безгрижно с ръка тя. — Чарли влиза в кухнята единствено тогава, когато решаваме да правим секс на барплота!

Смръщвам се и отбелязвам: