Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 80
Кандис Бушнел
— За кое?
— За пиесата си. Трябва да му я покажеш. Сигурна съм, че той много ще я хареса.
Вторачвам се внимателно в нея, питайки се дали не изрича това с цинизъм, но по лицето й не забелязвам нито следа от злоба или завист. Освен това Лил просто не е такава. Тя никога и на никого не завижда.
— Да, права си — изсумтявам. — Може и да му я покажа.
Бърнард. Наистина
Но засега не мога да сторя абсолютно нищо, за да си отговоря на този въпрос. Защото вече е време да се срещна със Саманта, за да се заема с вечерята за шантавото й парти.
Седемнайсета глава
— Е, какво сега? Откъде започваме? — пита Саманта и плясва с ръце, опитвайки се да демонстрира някакъв ентусиазъм.
Поглеждам я косо. Тази жена шегува ли се или какво?
— Ами, първо купуваме храната — казвам бавно, като че ли обяснявам на хлапе от детската градина.
— И къде по-точно го правим?
Зяпвам, неспособна да повярвам на ушите си.
— В супермаркета, разбира се!
Когато Саманта ми сподели, че не знае нищо за готвенето, никога не съм предполагала, че говори буквално — че няма представа, че „вечерята“ обикновено се приготвя от „продукти“, които купуваме в „супермаркета“.
— И къде е супермаркетът? — пита.
Идва ми да се разпищя. Вместо това обаче просто впивам очи в нейните.
Тя си седи зад бюрото в офиса, облечена в пуловер с дълбоко деколте, подплънки на раменете, наниз от перли на врата и къса поличка. Изглежда секси, печена и преуспяваща. Аз, от друга страна, изглеждам неугледна и не на мястото си, особено като се има предвид, че съм облечена в развлечената туника на някоя стара дама, която за по-голяма прегледност съм пристегнала с каубойски колан. Поредната ми велика находка в магазина за стари дрехи.
— А защо не си поръчаш храна за вкъщи? — изричам лукаво.
Тя се разсмива звънко и отбелязва:
— Чарли си мисли, че мога да готвя. Затова сърце не ми дава да го разочаровам.
— И защо, ако мога да попитам, той смята така?
— Защото аз му казах така, Пиленце! — отвръща с леко раздразнение тя. Изправя се и слага ръце на кръста. — Не си ли чувала израза: „Преструвай се, докато не му сложиш хомота?“ Е, аз съм от въпросните преструвани!
— Добре де, добре! — вдигам ръце от нея аз. — Обаче първо трябва да видя кухнята на Чарли. Да проверя какви съдове за готвене има.
— Няма проблеми. Апартаментът му е забележителен. Ще те заведа веднага! — И грабва гигантска чанта „Кели“, която не съм виждала до този момент.
— Нова ли е? — питам отчасти с възхищение, отчасти с грозна завист.
Тя погалва меката кожа, след което я мята на рамо и отговаря:
— Хубава е, нали? Подарък от Чарли.
— Някои хора си живеят живота…
— Изиграй правилно картите си и ти също ще си живееш живота, Пиленце!
— И как смяташ да доведеш докрай този твой велик план? — не мога да не полюбопитствам аз. — Ами ако Чарли разбере и…
— Няма! — махва безгрижно с ръка тя. — Чарли влиза в кухнята единствено тогава, когато решаваме да правим секс на барплота!
Смръщвам се и отбелязвам: