Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 78

— Предполагам, че съвсем скоро ще разберем — отбелязва Виктор и навива мустака си.

От два дена насам това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. И мисля, че е толкова готино, че спокойно може да компенсира всички гадории.

Стиснала здраво сценария си, аз се насочвам към предната част на стаята, следвана от пламналия от гняв Капоти.

— Какъв човек играя? — пита ме той.

— Ти си мъж в четирийсетте, който преживява кризата на средната възраст. А аз съм твоята заядлива и досадна съпруга.

— Че каква друга да си — промърморва той.

Усмихвам се. Това ли е причината за неговата неугасваща враждебност към мен? Мисли ме за заядлива и досадна? Е, щом ме мисли за кучка, нищо по-добро от това!

Започваме да четем. Към втората страница вече съм влязла в ролята си, концентрирайки се върху образа на Хариет — нещастна жена, която е искала да направи нещо в този живот, но крилата й са били подрязани от вдетинения й съпруг.

Към третата страница хората в стаята вече са схванали, че пиесата би трябвало да е смешна, и са започнали да се подхилват. Към петата страница чувам истински изблици на смях. А когато завършваме, класът избухва в бурни аплодисменти.

Олеле!

Поглеждам към Капоти и като последната глупачка очаквам неговото одобрение. Обаче той избягва всячески погледа ми и само промърморва:

— Добра работа.

А на мен не ми пука. По обратния път към мястото си сякаш летя.

— Коментари? — обажда се Виктор.

— Прилича ми на юношеска версия на „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ — осмелява се да каже Райън. Поглеждам го с благодарност. Осъзнавам, че Райън има лоялно сърце, което като че ли едва сега започвам да оценявам. Много лошо, че когато се стигне до секс, забравя лоялността си. Но, от друга страна, ако един мъж се държи като мръсник по отношение на верността си към жената, с която е, но във всички други отношения е идеален, това значи ли, че трябва да го харесваш като човек?

— Лично за мен най-интересен е начинът, по който Кари успява да превърне една толкова банална домашна сцена в интригуващо събитие — обажда се пак Виктор. — Особено ми харесва фактът, че всичко това се случва, докато двамата си мият зъбите. Това е дейност от ежедневието, която вършим всички ние, независимо какви сме.

— Например пълни аматьори — вметва злобно Райън.

Усмихвам се, за да му покажа, че съм далеч над подобни злободневни коментари. Но в този момент вече съвсем официално си признавам пред себе си — мразя този човек!

Виктор потупва мустака си с едната си ръка, а с другата — косата на главата си — жест, който навява на мисълта, че се опитва да попречи на косата си да отлети. А после казва:

— А сега може би Лил ще ни удостои с удоволствието да прочете новото си стихотворение?

— Разбира се — кимва Лил и излиза отпред. — „Стъклената пантофка“ — започва със заглавието. — „Любовта ми ме разби на парчета. Сякаш тялото ми е стъкло, захвърлено върху скалите, използвано и непотребно…“

Стихотворението продължава в този дух още няколко реда, а накрая Лил приключва и се усмихва свенливо.

— Мнения? — обажда се Виктор. В гласа му се долавя необичайна острота.