Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 76

Миранда се оказа напълно права. Всички мъже са гадняри!

Шестнайсета глава

В пет часа сутринта Райън се измъква на пръсти. Аз стискам очи и се преструвам на дълбоко заспала. Не желая нито да го виждам, нито да разговарям с него. Чувам стъпките му по пода, а след това и скърцането на вратата. „Хайде, стига си се цупила! — казвам си. — Какво толкова е станало? Просто правиха секс!“ И е точно така. Това не е моя работа. От друга страна, на Райън не му ли пука за неговата годеница? Ами Маги и двете й гаджета? Да не би да искат да ми кажат, че когато се стигне до секс, всички ограничения отпадат? Възможно ли е сексът действително да е толкова могъщ двигател на действията, че да изтрие и миналото ти, и здравия ти разум?

Усещам, че най-сетне започвам да заспивам — първоначално леко, но накрая действително се отнасям. Тъкмо сънувам как Виктор Грийн ми казва, че ме обича, само че накрая се оказва, че изглежда точно като Капоти, когато Маги ме разтърсва.

— Здрасти! — провиква се весело, сякаш нищо особено не се е случило. — Искаш ли кафе?

— Естествено — промърморвам и цялата скапана нощ се връща в съзнанието ми. Чувствам се като изцедена и пак леко ядосана. Запалвам цигара.

— Много пушиш! — прави ми забележка Маги.

— Ха! Намерил се кой да ми го каже — най-големият комин от нас!

— Ти не забеляза ли, че аз вече отказах цигарите?

Всъщност не бях забелязала.

— И кога? — питам и предизвикателно издухвам хубаво кръгче дим.

— След като се запознах с Ханк. Той ми каза, че това било отвратителен навик и аз постепенно осъзнах, че е напълно прав.

Питам се какво ли би казал Ханк относно поведението на своята любима тази нощ.

Тя отива в кухнята, открива бурканчето с нес кафе, вижда и чайника и го налива с вода. После зачаква завирането й.

— Снощи беше много забавно, нали? — провиква се оттам.

— Да бе, прекарахме си страхотно — отбелязвам, неспособна да прикрия сарказма в гласа си.

— Какво има пък сега? — надниква откъм кухнята Маги, като че ли аз съм тази, която непрекъснато се оплаква.

Все още е твърде рано за разгорещен спор, затова отговарям:

— Нищо. Просто Райън е в моя курс и…

— Добре че ми напомни! Райън ще ме води на кино. На някакъв филм от някакъв си китайски режисьор. „Седемте нещо-си“.

— „Седемте самураи“. На Куросава. Само че той е японец.

— Ти откъде знаеш?

— Момчетата непрекъснато говорят за този филм. Продължавал шест часа и нещо.

— Не мисля, че ще изтраем цели шест часа в киното — подмята многозначително тя и ми подава голяма чаша кафе.

Една нощ — добре. Обаче две? А, не!

— Слушай какво, Маги. Не мисля, че е добре Райън да идва тук и довечера. Саманта може да разбере и…

— Не се притеснявай — махва с ръка приятелката ми и присяда до мен на дивана. — Райън каза, че можем да отидем в неговата квартира.

Улавям едно неразтворено зрънце нес кафе от чашата си и го изваждам. После казвам:

— Ами годеницата му?

— Каза ми, че според него тя му изневерявала.

— Което извинява поведението му, така ли?

— Господи, Кари, ама какъв ти е проблемът? Толкова си праволинейна и тесногръда!