Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 77

Отпивам от кафето си, налагайки си да не отвръщам. Винаги съм се гордяла с това, че не съм тесногръда. Но може би просто не съм се познавала достатъчно добре.

Семинарът ни започва в един, обаче аз тръгвам от квартирата по-рано под претекст, че имам и други ангажименти. Двете с Маги успяхме да се държим напълно възпитано една с друга, но аз си давах сметка, че стъпвам по крехък лед. Струваше ми огромно усилие на волята да не повдигна въпроса за Райън, както и още по-голямо, за да не спомена името на Бърнард. Бях си обещала, че няма да говоря за него, защото, ако го направех, като нищо бих могла да обвиня Маги, че е разрушила връзката ни. Което изглеждаше прекалено дори и за моя ирационален мозък.

А когато Маги включи телевизора и започна да си прави упражнения за краката, аз се измъкнах от апартамента.

До курса ми остава още цял час, така че се насочвам към „Бялото конче“, където бих могла да се наливам с тонове хубаво кафе само за петдесет цента. За моя приятна изненада заварвам там Лил, пишеща нещо в дневника си.

— Ако знаеш само колко към скапана! — въздъхвам и се отпускам на стола срещу нея.

— Изглеждаш много добре — казва тя.

— Само дето тази нощ надали ми се събират и два часа сън.

Тя затваря дневника си и ме поглежда съзаклятнически.

— Бърнард ли? — пита.

— Де да беше така! Бърнард ме заряза…

— Много съжалявам — усмихва се съчувствено тя.

— Не официално — побързвам да я извадя от заблудата. — Но след снощното ми изпълнение мисля, че ще го направи. — Изсипвам три пакетчета захар в кафето си и го разбърквам. — Цяла нощ приятелката ми Маги прави секс с Райън.

— Значи затова си толкова бясна.

— Не съм бясна. Просто съм разочарована — пояснявам. И тъй като тя не изглежда особено убедена в думите ми, допълвам: — Дори не ревнувам! Защо да ревнувам Райън, когато си имам мъж като Бърнард?!

— Тогава защо си толкова бясна?

— Не знам — свивам рамене. — Може би защото Райън е сгоден, а тя си има две гаджета. Просто не ми изглежда правилно.

— Неведоми са пътищата на сърцето — отбелязва енигматично тя.

Свивам неодобрително устни и отсичам:

— Да гледа да си ги подбира по-добре!

* * *

В клас се затварям в себе си. Райън се опитва да ме разсее с разговор за това колко страхотна била Маги, но аз само кимам хладно. Рейнбоу благоволи да ме поздрави, обаче Капоти не ми обръща внимание. Нищо ново под слънцето. Поне той все още се държи нормално.

А после Виктор ме подканва да прочета пред всички първите десет страници от пиесата си. Шокирана съм. До този момент Виктор никога не ме е карал да чета, затова сега ми е необходима минута, докато се настроя към новата ситуация. Ама как така ще чета пиесата съвсем сама? Все пак има две действащи лица — мъж и жена. Не мога да чета и мъжката роля, така де! Ще звуча като идиот.

Но очевидно Виктор и сам вече се е досетил, затова допълва:

— Ти ще четеш ролята на Хариет, а Капоти ще чете ролята на Мурхауз.

Капоти се смръщва и оглежда крайно раздразнено стаята.

— Каква Хариет и какъв Мурхауз? — възкликва недоволно. — И що за име е това, Мурхауз?!