Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 75

— Ехо, народе! Стига бе! — роптая възмутено аз.

— Кое стига? — разсмива се Райън.

Маги хваща ръката му и го повежда към спалнята.

— Нали нямаш нищо против? Няма да се бавим.

— А аз какво би трябвало да правя тук, а?

— Пийни си нещичко — подмята усмихнато Райън.

И те влизат в спалнята и затварят вратата. Албумът на Блонди продължава да се върти. „Стъклено сърце“. Да, това може би съм аз. Вземам чашата си с водка и присядам на масичката в ъгъла. Запалвам цигара. И пак въртя телефона на Бърнард.

Знам, че не постъпвам правилно. Обаче имам чувството, че в мен се е настанило някакво извънземно и ръководи емоциите ми. И след като успях да падна толкова ниско, единствената посока, в която мога да продължа, а още по-надолу.

Музиката спира, а откъм спалнята се чуват тежко дишане и от време на време коментари от рода на: „О, това беше добре!“

Запалвам нова цигара. Дали Маги и Райън имат някаква представа колко са несъобразителни? Или просто не им пука за другите?

Пак звъня на Бърнард. И пак паля цигара. Минава един час, а те все още продължават! Абе тези хора не се ли умориха? После обаче си казвам, че е крайно време да престана да ги съдя. Не трябва да бъда толкова задръстена. Знам, че не съм идеална, но за нищо на света в подобна ситуация не бих постъпила като тях. Просто не е в стила ми.

И в този момент си давам сметка, че тази вечер като че ли научих нещо ново за себе си. Че имам онова, което Миранда нарича „ограничения“.

Питам се дали не е най-добре да се опъна на дивана и да заспя. Като слушам звуците откъм спалнята, онези двамата очевидно нямат намерение скоро да свършват. Обаче не съм в състояние да заспя. Гневът, разочарованието и страхът продължават да държат очите ми широко отворени. Изпушвам вече не знам коя на брой цигара за тази вечер и пак звъня на Бърнард.

И, о, чудо! Той вдига още на второто позвъняване.

— Ало? — изрича, безсъмнено сащисан кой ще да е този, който му звъни в два часа през нощта.

— Аз съм — прошепвам и едва сега си давам сметка, че идеята да му се обадя не бе никак добра.

— Кари? — пита със сънен глас той. — Защо не спиш, мила?

— Маги прави секс — просъсквам в слушалката.

— И?

— Прави го с един тип от моя курс.

— Да не би да го правят пред теб?

Ама че въпрос!

— Не, в спалнята са.

— Аха — отбелязва той, като че ли това обяснява всичко.

— Може ли да дойда при теб? — Не искам да звуча така, сякаш го умолявам, но май звуча точно така.

— Горкичката! Имаш гадна вечер, нали?

— Най-лошата от всички в живота ми.

— Идването ти тук обаче надали ще промени нещо — предупреждава ме той. — Аз съм много уморен и се нуждая от сън. Както и ти, между другото.

— В такъв случай просто ще спим. Ще ни бъде хубаво.

— Много съжалявам, Кари, но точно тази вечер не мога. Някой друг път.

— Окей — преглъщам на сухо, чувствайки се като пълна идиотка.

— Лека нощ, хлапе! — казва той и затваря.

Поставям внимателно слушалката обратно на мястото й. Отивам на дивана и сядам със свити до гърдите крака. Започвам да се люлея. Лицето ми се сбръчква и от очите ми рукват сълзи.