Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 74

— Откъде познаваш Капоти?

— Не го познавам — отвръщам троснато. После обаче ми става гузно и отговарям: — Посещаваме един и същи семинар.

— Ах, да. Прословутият семинар по творческо писане в „Ню Скул“. Виктор Грийн още ли е там? — пита мъжът с бостънски акцент.

— Ако ме извините — казвам, опитвайки се да се измъкна от него, — но трябва да намеря приятелката си.

— Как изглежда?

— Руса красавица. Типичната американка.

— О, тя е с Райън. Отидоха в спалнята.

Поглеждам го смръщено, сякаш той е виновен за всичко това, и отсичам:

— Трябва да я измъкна!

— Че защо? — поглежда ме неразбиращо мъжът. — Те са две здрави млади животни! Защо ще им се месиш?

Сега вече се чувствам още по-изгубена и отпреди няколко минути. Да не би всичките ми ценности и идеали да се оказват тотално погрешни?

— Трябва да използвам телефона.

— Да не би да имаш някое по-добро място, където можеш да отидеш? — изсмива се мъжът. — Тази вечер всички неща се случват тук!

— Дълбоко се съмнявам — промърморвам, докато набирам за пореден път номера на Бърнард. Все така никакъв отговор. Трясвам телефонната слушалка и се насочвам към спалнята.

Музиката гърми, а едно от сериозните момичета удря с юмруци по вратата на тоалетната. Тя най-сетне се отваря и отвътре излизат Капоти с Рейнбоу и моделката. Тресат се от смях. В обичайния случай не бих имала нищо против да присъствам на подобен купон, но сега единственото, за което мога да мисля, е Бърнард. И щом не мога да бъда с него, искам да се прибера у дома.

Мечтая си да се отпусна в леглото на Саманта, да издърпам хлъзгавите й чаршафи върху главата си и да плача до зори.

— Маги? — чукам делово на вратата на спалнята. — Маги, там ли си? — Мълчание. — Знам, че си там. — Пробвам бравата, но тя се оказва заключена. — Маги, искам да се прибирам! — започвам да крещя.

Накрая вратата на спалнята се отваря. Маги е цялата зачервена и оправя косата си. Зад нея Райън се хили като ряпа и закопчава панталона си.

— Господи, Кари! — промърморва приятелката ми.

— Трябва да се прибирам! Утре сме на училище! — напомням и на Райън, чувствайки се като дърта даскалица.

— Тогава да отидем у вас, а? — предлага той.

— За нищо на света! — отсичам.

Маги ме поглежда накриво и казва:

— Страхотна идея!

След кратък размисъл преценявам, че това е по-добрият вариант. Така поне ще мога да се махна оттук.

До апартамента на Саманта стигаме пеша. Когато влизаме вътре, Райън вади от пазвата си бутилка водка, която очевидно е задигнал от запасите на Капоти, и започва да я разлива. Аз поклащам глава и отсичам:

— Уморена съм!

И докато Райън се занимава със стереоуредбата, аз влизам в стаята на Саманта и се обаждам на Бърнард.

Телефонът звъни ли, звъни. Обаче той все така не вдига.

Божичко, всичко свърши!

Влизам в дневната и заварвам Маги и Райън да танцуват.

— Хайде, Кари, ела! — протяга ръце Маги.

Какво пък. Присъединявам се към тях. Обаче само след броени минути двамата с Райън започват да се мляскат.