Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 73

— Маги не го харесва — уведомявам го аз. — Твърди, че бил прекалено стар.

— Не съм казвала подобно нещо! — роптае тя. — Казах само, че не е подходящ за теб!

— Мъжът никога не може да бъде твърде стар — намесва се усмихнато Райън. — Щом Кари може да излиза с мъж, който е петнайсет години по-стар от нея, това означава, че когато вляза в трийсетте, и за мен все още може да има надежда!

Маги сбърчва отвратено нос и измърморва:

— Ти наистина ли искаш да излизаш с момиче на седемнайсет, когато си на трийсет?

— Е, може би не точно на седемнайсет — съгласява се Райън. — Бих предпочел да е поне с една година по-голяма, за да бъде пълнолетна.

Маги се изкисква. Райън се озърта неразбиращо.

— Добре де, ама кой тук е на седемнайсет? — пита.

— Кари! — сочи ме обвинително с пръст Маги.

— След месец навършвам осемнайсет! — тросвам се аз. Ама защо трябва да ми причинява всичко това?

— Бърнард знае ли, че си на седемнайсет? — пита Райън с подозрително голям интерес.

— Не — отговаря вместо мен приятелката ми. — Тя ми поръча да излъжа и да кажа, че е на деветнайсет.

— Аха! Старият номер с лъжата — подкача ме Райън.

Звънецът на вратата отново звъни.

— Браво! Подкрепления! — обявява Райън, а Маги пак се изкисква. Появяват се още петима човека — трима опърпани мъже и две адски сериозни жени.

— Да тръгваме! — подкачам аз Маги.

Райън ме поглежда изненадано и заявява:

— Не можете да тръгвате! Купонът едва сега започва!

— Ами да! — тръсва глава Маги. — И на мен ми е много приятно. — Подава ми празната си бирена бутилка и допълва: — Имаш ли нещо против да ми донесеш още една?

— Хммм — изръмжавам аз, обаче ставам и се насочвам към кухнята. Новопристигналите се приближават към мен и искат нещо за пиене. Аз решавам да им угодя, защото и без това няма какво друго да правя, а и в тази компания не виждам никого, с когото би ми било приятно да разговарям.

След малко, на стената до хладилника, забелязвам телефон. Маги е изцяло заета с Райън, който вече седи с кръстосани крака на дивана и я забавлява с някаква очевидно дълга и интересна история. Казвам си, че Маги няма да има нищо против, ако си тръгна без нея. Затова вдигам телефона и набирам номера на Бърнард.

Телефонът звъни ли, звъни. Но къде е той? През главата ми минават стотици възможности. Отишъл е в някакъв нощен клуб, но ако е така, защо тогава не ни покани и нас? Или в „Пиъртрий“ се е запознал с друго момиче и сега правят секс някъде. Или — и това е най-лошото — е решил, че вече не желае да ме вижда и затова не вдига телефона.

Напрежението ме убива. Пак започвам да набирам номера му.

Все така никакъв отговор. Затварям напълно съсипана. Сега вече съм абсолютно убедена, че никога повече няма да го видя. Не мога да понеса подобна мисъл! И не ми пука какво казва Маги! Ами ако съм ужасно влюбена в Бърнард, а Маги току-що е разрушила всичко?

Оглеждам се за нея, но става ясно, че двамата с Райън са изчезнали нанякъде. Но преди да успея да се впусна в търсене, един от опърпаните типове се приближава и започва разговор с мен.