Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 72

— Какво например? — пита той, като междувременно вади две ниски чаши от шкафа и ги поставя на барплота. Налива в тях водка, слага лед и добавя по капка сок от червени боровинки.

— Всичко — отговарям. — Но най-вече десерти. Много съм добра в „Буш дьо Ноел“. За приготвянето му са необходими цели два дена.

— Не ми се ще да отделям чак толкова време на готвенето — махва с ръка той и вдига чашата си. — Наздраве!

— Наздраве!

На вратата се звъни и домакинът ни се насочва, за да отвори, безсъмнено доволен от това прекъсване.

Появява се Райън с Рейнбоу и още едно момиче, което е с размерите на вейка. Има къса черна коса, огромни кафяви очи, акне и носи поличка, която едва покрива задните й части. По някаква странна причина аз автоматично се изпълвам с ревност. Въпреки акнето тя като нищо може да се окаже поредната манекенка в списъка на Райън. Чувствам се ужасно не на място.

Погледът на Рейнбоу обхожда стаята и се заковава върху мен. Тя също изглежда така, сякаш се пита какво правя пък аз тук.

— Здрасти! — помахвам й откъм кухнята.

— О, здрасти — промърморва тя, а междувременно Райън поздравява Маги и се тръшва до нея на дивана. — Ти ли сервираш напитките? — пита.

— Може би. Какво искаш? Капоти казва, че има всичко.

— Текила.

Откривам бутилката с текила и наливам в една чаша. „Но защо, за бога, отделям време да й сервирам? Да не би да съм й слугиня?“ — питам се раздразнено.

— Значи вие с Капоти ходите, така ли? — изричам на глас.

— Разбира се, че не — сбърчва нос тя. — Какво те кара да мислиш така?

— Просто изглеждате твърде близки.

— Просто сме приятели — отвръща тя, млъква и се оглежда. Но след като вижда, че Райън е все така напълно отдаден на Маги, а Капоти говори с непознатото кльощаво момиче, стига до извода, че аз съм единствената й възможност за разговор, поради което продължава: — Никога не бих му станала гадже. Според мен, за да излизаш с него, трябва да си напълно луда.

— И защо? — питам, отпивайки от водката си.

— Защото разбива сърцата на всички момичета, до които се докосне!

Аха! Надигам за пореден път водката си, след което добавям в чашата още мъничко водка с лед. Не се чувствам особено пияна. Всъщност чувствам се притеснително трезва. И изпълнена с ненавист. Към всички останали и техния живот.

Отивам при Маги и Райън и се тръшвам на дивана до тях.

— За какво толкова си говорите? — питам.

— За теб — отговаря директно Райън. Да, това определено е човек, който не може да лъже.

— Райън! — сръгва го засрамено Маги и се изчервява.

— Че какво толкова? — поглежда той първо нея, после мен. — Нали сте най-добри приятелки?! Нали най-добрите приятелки си споделят всичко?

— Ти не знаеш нищо за жените — киска се Маги.

— Поне се опитвам да ги разбера — контрира я той. — За разлика от повечето мъже.

— Та какво толкова си говорехте за мен? — прекъсвам размяната им на реплики.

— Маги тъкмо ми разказваше за теб и Бърнард — съобщава без какъвто и да било свян Райън, но с огромна доза възхищение в гласа. Няма съмнение, че за него и приятеля му Бърнард Сингър е нещо като кумир. Сигурно е точно онова, което те двамата биха искали да бъдат някой ден. И очевидно връзката ми е него ме издига неимоверно в очите им. Но аз вече си го знаех, нали?