Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 68

Сядам до него, твърдо решена да превърна тази вечер в триумф.

— Как беше репетицията? — питам.

— Отвратителна — отговаря той и се усмихва на Маги, за да я включи в разговора. — В средата на всяка репетиция винаги има един момент, когато актьорите колективно като че ли забравят репликите си.

Точно така се чувствам в момента и аз.

— И защо? — пита Маги, въртейки чашата си с вода.

— Нямам представа.

— Но нали казват репликите си вече от две седмици? — смръщвам се аз, иначе доволна приятелката ми да види колко близки сме вече с Бърнард и как той споделя с мен такава вътрешна информация.

— Актьорите са като децата — отговаря той. — Непрекъснато се цупят и непрекъснато се смятат за неразбрани.

Маги го поглежда неразбиращо.

Бърнард се усмихва търпеливо и отваря менюто си.

— Какво искаш да хапнеш, Маги?

— Нямам представа. Може би патешки гърди?

— Добър избор — кимва той. — Аз обаче ще взема обичайното — пържола със сос.

Но защо тази вечер звучи толкова официално? Или пък винаги е бил такъв, а аз просто не съм забелязвала?

— Бърнард е човек на навика — обяснявам на Маги.

— Хубаво — кимва тя.

— Какво обичаш да казваш за попрището на писател, а? — обръщам се към него. — За това как се налага да живееш живот по навик.

Бърнард ми угажда на прищявката и кимва.

— Да, макар че други са го казали по-добре от мен. Но основната идея е, че ако си писател, трябва да живееш живота си върху белия лист.

— С други думи, истинският ти живот трябва да бъде пълен с колкото е възможно по-малко усложнения — пояснявам за Маги. — Когато Бърнард работи например, всеки ден на обяд яде едно и също. Сандвич с пастърма.

Маги се опитва да се престори на заинтригувана, но просто изтърсва:

— Звучи ми доста отегчително. Но пък аз не съм писател. Не обичам да пиша даже писма.

Бърнард се разсмива и закачливо ме сочи с пръст.

— Мисля, че трябва да се вслушаш в собствения си съвет, миличка! — Поклаща глава по посока на Маги, сякаш двамата са съзаклятници. — Кари е експерт по бохемския живот. Непрекъснато й повтарям, че трябва да се концентрира повече върху белия лист.

— Никога не си ми го казвал! — възкликвам възмутено. Свеждам очи, преструвайки се, че си оправям салфетката. Думите на Бърнард изваждат цялата ми неувереност относно собствените ми писателски способности обратно на повърхността.

— Но исках да ти го кажа — отбелязва той и стисва лекичко ръката ми. — И ето, казах го. Искаме ли вино?

— Разбира се — кимвам все още обидена.

— Божоле устройва ли те, Маги? — пита я учтиво той.

— Аз обичам червено — отговаря тя.

— Божолето е червено — срязвам я аз и автоматично започвам да се чувствам като гаднярка.

— Маги го знаеше — намесва се мило Бърнард.

Поглеждам ги. Но как можа да се случи това? Защо аз трябва да съм лошата в тази игра? Имам чувството, че Бърнард и Маги се наговарят срещу мен.

Изправям се и се насочвам към тоалетната.

— Ще дойда с теб — казва Маги. И тръгва след мен по стъпалата, докато аз се опитвам да се овладея.

— Наистина много държа да го харесаш! — изричам, като заставам пред огледалото, докато тя влиза в една от кабинките.