Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 69

— Току-що се запознах с него. Как мога да преценя дали ми харесва или не? — обажда се отвътре тя.

— Не го ли намираш за секси? — питам.

— Секси ли? — възкликва тя. — Не бих го определила точно като такъв.

— Обаче е! Секси е! — настоявам.

— Щом ти го намираш за секси, нищо друго няма значение.

— Е, така е. И ужасно много го харесвам. Наистина!

Маги пуска водата и излиза.

— Не ми прилича особено на гадже — отбелязва.

— Какво искаш да кажеш? — промърморвам и вадя от чантата си червило, стараейки се да не се паникьосвам.

— Не се държи като гадже. Прилича ми повече на твой чичо, наставник или нещо подобно.

Вцепенявам се.

— Не е вярно!

— Просто отстрани изглежда като човек, който се опитва да ти помогне. Защото много те харесва или нещо подобно, не знам — свива рамене тя.

— Това е, защото в момента минава през ужасно труден развод — пояснявам.

— Много лошо — кимва тя, докато си мие ръцете.

— Защо? — питам, докато си нанасям червилото.

— Аз не бих искала да се омъжа за разведен мъж. Това някак си разваля всичко, не мислиш ли? Имам предвид самата мисъл, че той вече е бил женен за друга. Лично аз не бих могла да го понеса. Ще се побъркам от ревност. Искам до себе си мъж, който е бил влюбен само и единствено в мен!

— Ами ако… — Не довършвам. Спомням си, че и аз винаги съм искала същото. До този момент. Присвивам очи. Е, голяма работа! Просто остатъчно чувство от Касълбъри!

Останалата част от вечерята минава като по ноти, само дето е адски неловко. Аз изричам неща, за които си давам сметка, че ме правят да звуча като идиот, Маги през повечето време мълчи, а Бърнард се преструва, че се наслаждава на храната и виното. Когато разчистват чиниите ни, Маги пак се втурва към тоалетната, а през това време аз приближавам стола си до този на Бърнард и му се извинявам за неприятната вечер.

— Няма проблеми — успокоява ме той. — Не съм очаквал и друго, повярвай ми! — Потупва ръката ми. — Спокойно, Кари! Вие с Маги учите в колеж, а аз съм доста по-голям от вас. Просто сме от различни поколения. Не можеш да очакваш от Маги да прояви разбиране за тези неща.

— Но ето че очаквам.

— В такъв случай ще бъдеш много разочарована.

Когато се връща от тоалетната, Маги цялата цъфти. Поведението й бележи коренна промяна от преди.

— Обадих се на Райън! — обявява тържествено. — Той каза, че сега отивал у Капоти и че ние можем също да отидем там, а след това всички заедно можем да излезем някъде.

Поглеждам умолително към Бърнард и изломотвам:

— Ама нали вече сме излезли!

— Върви! — усмихва се той и избутва назад стола си. — Позабавлявайте се с Маги. Покажи й града.

Вади портфейла си и ми подава двайсет долара.

— Искам само да ми обещаеш, че ще използвате такси! Не искам и да чувам, че посред нощ сте се качвали на метрото!

— Не, остави — опитвам се да откажа парите аз, обаче на него такива не му минават. А Маги е вече на вратата на заведението, сякаш няма търпение да се махне оттук.

Бърнард ме потупва лекичко по бузата и прошепва:

— С теб винаги можем да се видим, обаче приятелката ти е тук само за два дена.