Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 67

Няма нищо. Никой не е виновен — нито тя, нито аз. Просто такъв е животът.

— Ето го там и Бърнард! — изричам сега и прекарвам Маги покрай управителя по посока към бара.

Интериорът на „Пиъртрий“ е много изискан — черни стени с хромирани аплици, черни мраморни маси и огледало по цялата задна стена. Саманта твърди, че това е най-доброто място в града за забърсване на нещо. Запознала се с Чарли тук и оттогава насам се вбесява, когато той идва тук без нея — страхува се да не си падне по друга жена.

— Но защо е толкова тъмно? — пита Маги.

— Би трябвало да излъчва мистичност.

— Какво му е толкова мистичното на това да не виждаш с кого говориш?

— О, Маги! — разсмивам се на провинциализма й аз.

Пристъпвам тихичко зад Бърнард и го потупвам по рамото.

Той се стряска, после се ухилва и вдига чашата си.

— Тъкмо бях започнал да си мисля, че няма да дойдете. Реших, че сте получили по-добро предложение.

— Така е, обаче Маги настоя първо да видим теб.

Докосвам леко косата му на тила. За мен тя е като талисман.

Първия път, когато я докоснах, бях шокирана от нежната й мекота. Като на момиченце е. И досега не мога да повярвам как този допир ме разнежва — като че ли косата му е предвестник на неговото добро, нежно сърце.

— Ти трябва да си приятелката — изрича той и сбърчва очи по посока на Маги. — Здравей, приятелко!

— Здравей — изрича предпазливо тя.

С нейната почти бяла от слънцето коса и розови бузи тя прилича на глазура на сватбена торта — пълна противоположност на ъгловатостта и кривия нос на Бърнард, както и на торбичките под очите му, които го карат да прилича на човек, който прекарва цялото си време в затворено пространство — например в мрачни пещери като бар „Пиъртрий“. Надявам се, че Маги ще забележи романтичното му излъчване, но точно в този момент изражението й издава досада.

— Нещо за пиене? — пита Бърнард в блажено неведение за културния сблъсък.

— Водка с тоник — отсичам веднага.

— За мен една бира — казва Маги.

— Вземи си един коктейл! — подканвам я аз.

— Не искам коктейл. Искам бира! — настоява Маги.

— Щом иска бира, нека да пие бира — намесва се развеселен Бърнард, подсказвайки ми, че няма нужда да притискам толкова много провинциалната си приятелка.

— Извинявай — промърморвам с кух глас. Вече ми става ясно, че тази среща е огромна грешка. Нямам представа как да помиря миналото си (Маги) с настоящето си (Бърнард).

До Маги се настаняват двама мъже, очевидно твърдо решили да окупират бара.

— Дали да не се преместим на някоя маса, а? — пита Бърнард. — Бихме могли дори да хапнем. За мен би било удоволствие да ви почерпя с една вечеря.

Маги ме поглежда въпросително и отбелязва:

— Нали щяхме да се срещаме с Райън?

— Нищо не ни пречи преди това да вечеряме. Тук храната е много добра.

— Не, отвратителна е, но пък атмосферата е забавна — пояснява Бърнард, помахва на управителя и посочва една празна маса близо до прозореца.

— Хайде, ела! — сръгвам Маги и я поглеждам многозначително. Погледът й е леко враждебен, сякаш не може да разбере какво изобщо правим тук.

Въпреки това тръгва след Бърнард към масата. А той дори й дръпва стола.