Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 70

— Кога? — поглеждам го настойчиво аз.

— Кога какво?

— Кога ще се видим пак? — питам и автоматични се намразвам, защото звуча като отчаяна ученичка.

— Скоро. Ще ти се обадя.

Излизам от ресторанта нацупена. Толкова съм бясна на Маги, че не смея да я погледна.

Пред нас спира такси и от него излизат мъж и жена. Маги автоматично се пъхва на задната седалка и ми подвиква:

— Хайде, идваш ли?

— Имам ли някакъв избор? — промърморвам си под носа.

Маги си е записала адреса на Капоти на салфетка.

— Улица „Грийн-уич“ — изрича към шофьора, като произнася отчетливо всяка сричка.

— Произнася се „Гринич“ — поправям я аз.

Тя ме поглежда и изрича:

— Окей. Тогава да е Гринич.

Таксито тръгва рязко и ме изхвърля в скута на Маги.

— Извинявай — промърморвам хладно.

— Какво има? — поглежда ме пак тя.

— Нищо — отговарям през стиснати устни.

— Да не би да е, защото не харесах Бърнард?

— Как е възможно да не го харесаш? — И това не е въпрос.

Тя скръства ръце пред гърди и изрича наставнически:

— Да не би да искаш да те лъжа, а? — И преди да успея да протестирам, продължава: — Просто е твърде стар. Е, не толкова, колкото родителите ни, но би могъл и да бъде. И е много странен. Не прилича на момчетата, с които сме израснали. Затова изобщо не те виждам с него. — А после, за да смекчи удара, добавя мило: — Казвам ти това само за твое добро.

Мразя, когато приятел ти казва нещо „за твое добро“. От къде на къде някой може да знае кое точно е за твое добро? Да не би приятелите да са пророци и да виждат в бъдещето, а? Кой може да ми гарантира, че някой ден в бъдещето, когато се обърна назад, няма да осъзная, че Бърнард все пак е бил „за мое добро“?!

— Окей, Маги — изричам с въздишка. Докато таксито се носи по Пето авеню, аз оглеждам сградите наоколо, опитвайки се да ги запечатам завинаги в паметта си. Ако живеех постоянно тук, дали някога щяха да ми омръзнат?

— Както и да е — изрича жизнерадостно Маги. — Забравих да ти кажа най-важното — Лали замина за Франция!

— Така ли? — изсумтявам.

— Нали знаеш, че семейството й имаше много земи, а? Та появил се, разбираш ли, някакъв тлъст предприемач, и купил петдесет декара от земите им, и сега семейство Кандези са милионери!

— На бас, че Лали е заминала за Франция, за да се види със Себастиан — отбелязвам, преструвайки се, че не ми пука.

— И аз съм на същото мнение — съгласява се Маги. — И най-вероятно ще си го върне. Винаги съм смятала, че Себастиан е от онези мъже, които само използват жените. Та сега сигурно ще се върне при Лали заради парите й.

— Той си има предостатъчно свои — изтъквам.

— Няма значение. По природа си е използвач! — отсича Маги.

И докато приятелката ми продължава да бърбори, аз прекарвам останалата част от пътуването с таксито в размисли за човешките взаимоотношения. Сигурно трябва да има такова нещо като „истинска“ любов. От друга страна, съществува и огромен процент „фалшива“ любов. Вземете, примерно, Капоти и Райън с техните модели и манекенки. И Саманта с нейния магнатски син. А къде попадат Маги и двамата й приятели — единият за показ, а другият за секс? Накрая идвам и аз, разбира се. Възможно е Маги донякъде да е права — ако Бърнард не беше прочут драматург, щях ли да хлътна толкова по него?