Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 66

— Не е хубаво да започваш една връзка с лъжа — изтъква Маги.

Поемам си дълбоко дъх. Ще ми се да я попитам дали Ханк знае за Том, но решавам, че най-добре ще бъде да си затварям устата.

* * *

Когато най-сетне бутваме летящата врата на „Пиъртрий“, с облекчение зървам тъмната глава на Бърнард, приведена над някакъв вестник. Пред него се мъдри чаша уиски. Все още ме побиват тръпки, когато знам, че ми предстои да го видя. Броя часовете, опитвайки се да съживя усещането от мекотата на устните му върху моите. И с приближаването на срещата ни се изнервям все повече. Започвам да се притеснявам дали няма да се обади, за да я отмени, или изобщо няма да дойде. Ще ми се да не ми пукаше толкова много, но едновременно с това се радвам, че съм с мъж, който ме кара да се чувствам по този начин.

Не съм сигурна обаче дали Бърнард изпитва същото. Тази сутрин, когато му казах, че една моя приятелка пристига неочаквано в града, той заяви:

— В такъв случай се виж с приятелката си. А с теб ще се видим друг път.

— Но аз си мислех, че тази вечер ще се видим! — възкликнах разочаровано.

— Аз няма да избягам никъде. Можем да се видим, след като тя си тръгне.

— Но аз й разказах всичко за теб! И искам да ви представя един на друг!

— Защо?

— Защото е най-добрата ми приятелка! Освен това… — Не довърших. Нямах представа как да му кажа, че ми се иска и да се изфукам с него. Да впечатля Маги и да я накарам да ми завиди заради страхотния ми нов живот. Държах да й покажа как за толкова кратко време съм успяла да стигна толкова далеч.

Реших, че той ще схване всичко това от тона ми.

— Не искам да играя ролята на детегледачка, Кари — бе казал той.

— Няма да ти се наложи! Маги е на деветнайсет, почти на двайсет! — Сигурно съм била невероятно настойчива, защото накрая той се предаде и се съгласи да се срещнем за по питие.

— Но само по едно! — предупреди. — Трябва да посветиш времето си на твоята приятелка! Дошла е да види теб, а не мен!

Мразя го, когато се прави на толкова сериозен.

А след това реших, че забележката му е леко обидна. Разбира се, че исках да прекарам времето си с Маги. Но освен това исках да видя и него. По едно време се чудех дали да не му се обадя, за да отменя срещата — само и само да му покажа, че не ми пука, — но от мисълта, че няма да го видя, че стана много чоглаво. И прецених, че тайничко бих намразила Маги, ако заради нея пропусна една среща с Бърнард.

И без това нещата с Маги не вървят никак добре. Тази вечер, докато се приготвяхме, тя непрекъснато повтаряше как не можела да разбере защо се приготвям толкова много за някакъв си бар. Опитах се да й обясня, че това не е просто някакъв си обикновен бар, обаче тя само ме погледна неразбиращо и отсече: „Понякога наистина не те разбирам!“

И точно тогава ме осени прозрението — Маги никога няма да хареса Ню Йорк. Тя е изначално непригодна за този град. И когато си дадох сметка за това, гневът ми се изпари.