Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 64
Кандис Бушнел
— Интересно — отбелязвам, без да поглеждам конкретно към никого.
Капоти слага пет долара на масата и отсича:
— Аз отлитам.
— Ама… — опитва се да протестира Райън. Капоти леко поклаща глава. — Е, сигурно и на мен ми е време да тръгвам — допълва неохотно. — Беше ми приятно да се запознаем — казва усмихнато на Маги. — Къде ще ходите тази вечер?
— Кари ще ни води да пием с някакъв тип.
— Бърнард Сингър не е просто някакъв тип! — изтъквам обидено.
— Бърнард Сингър ли? — заковава се Капоти на място. — Драматургът?
— Той е гаджето на Кари — изрича небрежно Маги.
Очите на Капоти се ококорват зад очилата му.
— Ти излизаш с Бърнард Сингър?! — Казва го с тон, от който става ясно, че не е възможно някой като Бърнард Сингър да намира нещо интересно в мен.
— Ъхъ — кимвам, сякаш това не е нищо особено.
Капоти се подпира на облегалката на стола си, очевидно вече разколебан дали е полезно за него да си тръгва.
— Бърнард Сингър е гений — промърморва.
— Да, знам.
— Много ще се радвам да се запозная с Бърнард Сингър — вметва Райън. — Какво ще кажете след това да се видим някъде, а?
— Би било страхотно! — изчуруликва Маги.
В мига, в който те изчезват, аз простенвам.
— Какво? — поглежда ме леко отбранително Маги, едва сега съзнавайки, че е сгафила някъде.
— Не мога да си позволя да ги запозная с Бърнард!
— И защо? Райън е много
— Той е сгоден.
— И? — поглежда ме небрежно Маги и взема менюто. — Нали го чу? Годеницата му я няма.
— Голям флиртаджия е. Изобщо не е сериозен.
— Аз също не съм сериозна. Значи връзката ни е идеалната!
Не, не съм преценила правилно — Маги всъщност се е променила. Пристрастила се е към секса. И как да й обясня сега за Бърнард?
— Бърнард няма да иска да се запознае с тях… — започвам.
— Защо пък не?
— Защото е по-голям. На трийсет е.
— Господи, Кари! — поглежда ме ужасено тя. — На
Четиринайсета глава
Предвид реакцията на Маги решавам в крайна сметка да не я запознавам с Миранда. Най-вероятно ще се скарат жестоко по темата за секса, а аз ще трябва да го играя рефер. Вместо това я водя в Гринич Вилидж, където една ясновидка гледа на Маги на карти таро.
— Виждам мъж с тъмна коса и сини очи — реди ясновидката.
— Райън! — изпищява Маги.
После я водя в парка Уошингтън Скуеър. Там се е събрала обичайната сбирщина от хаховци, музиканти, наркодилъри, харекришни, та дори и двамина, яхнали кокили. Обаче единственото, за което нарежда тя, е как тук нямало никаква трева.
— Как могат да го наричат парк, когато е такава мръсотия? — нарежда възмутено.
— Е, сигурно някога е имало трева — изтъквам. — Най-малкото има дървета!
— Но погледни им листата на тези дървета! Черни са! Дори и катеричките са мръсни!
— Никой не обръща внимание на катеричките.
— А трябва! — изтъква назидателно тя. — Казах ли ти, че смятам да стана морски биолог?
— Не…
— Ханк е записал магистратура по биология. Казва, че ако си морски биолог, можеш да живееш в Калифорния или Флорида.