Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 64

— Интересно — отбелязвам, без да поглеждам конкретно към никого.

Капоти слага пет долара на масата и отсича:

— Аз отлитам.

— Ама… — опитва се да протестира Райън. Капоти леко поклаща глава. — Е, сигурно и на мен ми е време да тръгвам — допълва неохотно. — Беше ми приятно да се запознаем — казва усмихнато на Маги. — Къде ще ходите тази вечер?

— Кари ще ни води да пием с някакъв тип.

— Бърнард Сингър не е просто някакъв тип! — изтъквам обидено.

— Бърнард Сингър ли? — заковава се Капоти на място. — Драматургът?

— Той е гаджето на Кари — изрича небрежно Маги.

Очите на Капоти се ококорват зад очилата му.

— Ти излизаш с Бърнард Сингър?! — Казва го с тон, от който става ясно, че не е възможно някой като Бърнард Сингър да намира нещо интересно в мен.

— Ъхъ — кимвам, сякаш това не е нищо особено.

Капоти се подпира на облегалката на стола си, очевидно вече разколебан дали е полезно за него да си тръгва.

— Бърнард Сингър е гений — промърморва.

— Да, знам.

— Много ще се радвам да се запозная с Бърнард Сингър — вметва Райън. — Какво ще кажете след това да се видим някъде, а?

— Би било страхотно! — изчуруликва Маги.

В мига, в който те изчезват, аз простенвам.

— Какво? — поглежда ме леко отбранително Маги, едва сега съзнавайки, че е сгафила някъде.

— Не мога да си позволя да ги запозная с Бърнард!

— И защо? Райън е много приятен — отбелязва тя, като че ли той е единственият нормален човек, когото до този момент е видяла тук. — И мисля, че ме харесва.

— Той е сгоден.

— И? — поглежда ме небрежно Маги и взема менюто. — Нали го чу? Годеницата му я няма.

— Голям флиртаджия е. Изобщо не е сериозен.

— Аз също не съм сериозна. Значи връзката ни е идеалната!

Не, не съм преценила правилно — Маги всъщност се е променила. Пристрастила се е към секса. И как да й обясня сега за Бърнард?

— Бърнард няма да иска да се запознае с тях… — започвам.

— Защо пък не?

— Защото е по-голям. На трийсет е.

— Господи, Кари! — поглежда ме ужасено тя. — На трийсет? Гадост!

Четиринайсета глава

Предвид реакцията на Маги решавам в крайна сметка да не я запознавам с Миранда. Най-вероятно ще се скарат жестоко по темата за секса, а аз ще трябва да го играя рефер. Вместо това я водя в Гринич Вилидж, където една ясновидка гледа на Маги на карти таро.

— Виждам мъж с тъмна коса и сини очи — реди ясновидката.

— Райън! — изпищява Маги.

После я водя в парка Уошингтън Скуеър. Там се е събрала обичайната сбирщина от хаховци, музиканти, наркодилъри, харекришни, та дори и двамина, яхнали кокили. Обаче единственото, за което нарежда тя, е как тук нямало никаква трева.

— Как могат да го наричат парк, когато е такава мръсотия? — нарежда възмутено.

— Е, сигурно някога е имало трева — изтъквам. — Най-малкото има дървета!

— Но погледни им листата на тези дървета! Черни са! Дори и катеричките са мръсни!

— Никой не обръща внимание на катеричките.

— А трябва! — изтъква назидателно тя. — Казах ли ти, че смятам да стана морски биолог?

— Не…

— Ханк е записал магистратура по биология. Казва, че ако си морски биолог, можеш да живееш в Калифорния или Флорида.