Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 60

— А ботушите Фиоручи? — подхвърлям лукаво.

Тя замълчава, очевидно обмисляйки предложението ми.

— Е, защо пък не?! — съгласява се накрая. — Винаги мога да накарам Чарли да ми купи нови. Особено след като разбере каква прекрасна готвачка съм!

— Точно така — промърморвам и двете си казваме довиждане.

Но как успях да се забъркам в цялата тази каша? Вярно е, по принцип мога да готвя. Но досега съм готвила само за приятели. Колко човека очаква тя на това скромно събиране? Шестима или шестнайсетима?

Телефонът пак започва да звъни. Сигурно е Саманта, настояваща да обсъдим менюто.

— Саманта? — изричам в слушалката.

— Коя е Саманта? — пита познатият глас от другия край на линията.

— Маги! — изкрещявам аз.

— Какво става с теб? Опитах се да се свържа с теб чрез номера, който ми даде, обаче някаква гаднярка непрекъснато повтаря, че ти вече не живееш там. А след това сестра ти каза, че си се преместила…

— Дълга история — промърморвам и се настанявам на дивана за по-дълъг разговор.

— Е, утре ще ми я разкажеш! — провиква се весело тя. — Идвам в Ню Йорк!

— Ти сериозно ли?

— Двете със сестра ми отиваме на гости на братовчедите от Пенсилвания. Обаче аз реших първо да мина да те видя. Автобусът ми е утре сутринта. Ще мога да остана при теб една-две нощи, нали?

— О, Маги, но това е фантастично! Нямам търпение да те видя! Имам толкова много да ти разказвам! Излизам с един тип…

— Маги! — провиква се някой близо до нея.

— Трябва да вървя. До утре. Автобусът ми пристига в девет сутринта. Можеш ли да ме чакаш на Порт Оторити?

— Разбира се.

Затварям щастливо телефона. А след това си спомням, че утре вечер имам среща с Бърнард. Може пък да взема и Маги. Нямам търпение да ги запозная. Тя сигурно ще се побърка, когато види колко сексапилен мъж е новото ми гадже.

Изпълнена с невероятна превъзбуда, аз сядам пред пишещата си машина, за да напиша още няколко страници от пиесата си. Решена съм на всяка цена да се възползвам от предложението на Боби за представяне на новата ми творба. И може би, просто може би, ако всичко мине успешно, ще мога да остана в Ню Йорк! Тогава официално ще бъда призната за писателка и няма да има никаква нужда да се връщам в университета „Браун“.

Работя като демон до три през нощта, след което се насилвам все пак и да поспя. Но вече в леглото започвам да се хвърлям и да се въртя, мислейки си за пиесата си, за Бърнард и за всички интересни хора, с които напоследък се запознах. Какво ли ще си помисли Маги за новия ми живот?

Няма начин да не бъде впечатлена.

Тринайсета глава

— И ти живееш тук, така ли? — ахва ужасена Маги.

— Не е ли страхотно, а?

Тя пуска сака си на пода и оглежда апартамента.

— Къде е банята? — пита.

— Точно тук — отговарям и посочвам вратата зад нея. — Спалнята е там, а това тук е дневната.

— Божичко, колко дребничко! — прошепва тя.

— За Ню Йорк е голям апартамент. Трябва да видиш предишната ми квартира!

— Ама… — Отива до прозореца и поглежда навън. — Толкова е мръсно! И тази сграда там. Гледай, като че ли всеки момент ще падне! И онези хора в коридора…