Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 58

— Джинкс, скъпа! — възкликва, което звучи доста иронично, тъй като е повече от ясно, че Джинкс не е скъпа на никого тук. — Това са… — опитва се да се сети името ми — Кари и нейната приятелка.

— Приятно ми е да се запознаем! — възкликвам със светнали очи. — Нямам търпение да видя модното ви шоу!

— Аз също — кимва тя, вдишва дима и го задържа в дробовете си. — Стига онези кльощави манекенки да си довлекат задничетата навреме. Мразя кльощавите моделки, а вие? — Вдига лявата си ръка и разкрива нещо като желязна ръкавица, през която минава всеки от пръстите й. — Да не сте посмели да се заяждате с мен! — предупреждава.

— О, в никакъв случай! — дръпвам се стреснато и се оглеждам, чудейки се къде да се скрия от нея. И в ъгъла забелязвам Капоти Дънкан.

— Трябва да вървим — сръгвам Миранда. — Видях един мой приятел…

— Какъв приятел? — поглежда ме сърдито тя. Боже, ама тя наистина не става за партита. Нищо чудно, че не искаше да дойде.

— Такъв, какъвто точно сега много се радвам да видя. — Което е скандално невярно. Но щом Капоти Дънкан е единственият мой познат на това парти, ще се наложи да го изтърпя.

И докато разбутваме тълпите, аз не мога да не се запитам дали самият живот в Ню Йорк не превръща хората в откачалници или те просто са си били винаги такива, а Ню Йорк просто привлича откачалниците като мухи на мед.

Капоти се е облегнал на климатичната инсталация и говори с момиче със среден ръст и с един от онези носове, които се извиват нагоре като малка зурличка. Русата й коса се спуска по раменете на огромни вълни, а очите й са кафяви — комбинация, която я прави доста интересна. А тъй като е с Капоти, допускам, че тя е една от скитниците манекенки, за които преди малко говореше Джинкс.

— Ще ти дам списък за четене — тъкмо казва Капоти. — Хемингуей, Фицджералд и задължително Балзак.

Идва ми да повърна. Капоти непрекъснато говори за Балзак — факт, който ми напомня защо не мога да го понасям. Защото е надут и претенциозен като любимия си писател.

— Здравейте! — изричам с напевен гласец.

Главата на Капоти се извива рязко, сякаш очаква да види нещо специално. Когато зърва мен, се смръщва. Очевидно е, че в гърдите му се води вътрешна борба, като че ли много би искал да ме загърби, обаче южняшките му маниери не му позволяват. Накрая успява да докара на лицето си подобие на усмивка.

— Кари Брадшоу — изрича провлачено. — Нямах представа, че и ти си канена.

— И защо? Покани ме Райън.

При името „Райън“ манекенката наостря уши. Капоти въздъхва и изрича:

— Това е Беки, годеницата на Райън.

— Боже, Райън толкова много ми е разказвал за вас! — възкликвам и й подавам ръка. Тя я докосва безжизнено. После лицето й се сбръчква така, като че ли се кани да се разплаче, и накрая побягва.

— Браво на теб! — поглежда ме обвинително Капоти.

— Че какво съм направила?