Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 61

— Старата двойка ли? Живеят тук, откакто се помнят. Саманта все още се надява някой ден да умрат и тя да вземе техния апартамент — допълвам, без да мисля. — Там има две спални, а наемът е по-нисък, отколкото тук.

— Ужасно! — ококорва се Маги. — Да искаш някой да умре, за да можеш да вземеш жилището му! Тази Саманта ми звучи като много лош човек. От друга страна, не съм особено изненадана, като знам, че е братовчедка на Дона Ладона.

— Просто се пошегувах — опитвам се да замажа положението аз.

— Дано е така — промърморва Маги и потупва седалката в нишата на прозореца, за да се увери, че е стабилна, след което присяда.

Поглеждам изненадано Маги. Откога стана толкова прилична и порядъчна? Откакто я посрещнах на автогарата, не е спирала да се оплаква от Ню Йорк. От миризмите. От шума. От хората. В метрото се разтрепери. А когато стигнахме на ъгъла на Четиринайсета улица и Осмо авеню, ми се наложи буквално да я хвана за ръка, за да пресече улицата.

А сега обижда апартамента ми? И Саманта? Но може би не е нарочно. Може би просто приема, че Саманта е точно като Дона Ладона. Ако не я познавах, и аз бих предположила същото.

Сядам в другия край на нишата и се привеждам напред.

— Не мога да повярвам, че си тук! — възкликвам.

— И аз не мога — изрича тя, изпълнена с ентусиазъм. И двете се опитваме да съживим старото си разбирателство.

— Изглеждаш страхотно! — казвам.

— Благодаря! — усмихва се тя. — Отслабнала съм с три килограма. Започнах да се занимавам с уиндсърфинг. Пробвала ли си някога? Удивително е. А плажовете са същинска приказка! И всички онези рибарски селца…

— Аууу! — Представата за рибарски селца и за дълги плажни ивици внезапно ме връща поне двеста години назад във времето.

— Ами момчетата? — питам.

Тя измъква крака си от пантофките и почесва петата си, като че ли се е сдобила с пришка. А после отговаря:

— Жестоки са! Има един Ханк например, който е метър и осемдесет и осем и вече играе в тенис отбора на университета „Дюк“. Казвам ти, Кари, и двете трябва веднага да се прехвърлим в „Дюк“! Всички най-готини момчета са там!

Усмихвам се и отбелязвам:

— В Ню Йорк също има много готини момчета.

— Но не са като тези — отсича тя, а после допълва с драматична въздишка: — Ханк би бил идеалният, с изключение на едно.

— Какво? Вече си има сериозно гадже?

— Не, разбира се — поглежда ме смръщено тя. — Никога не бих си позволила да излизам с момче, което вече си има приятелка! Не и след случилото се с Лали!

— А, да, Лали — свивам рамене аз. При всяко споменаване на миналото стомахът ми се свива. Ако продължаваме в този дух, ще заговорим сигурно и за Себастиан. А аз нямам никакво желание да го правя. Откакто пристигнах в Ню Йорк, почти не съм се сещала било за Лали, било за Себастиан, било за случилото се през пролетта. Имам чувството, че всичко това се е случило с някой друг, а не с мен. — Е, и какво за този Ханк? — опитвам се да я задържа в настоящето аз.

— Той не е… — Тя тръсва глава и пуска обувката си на пода. — Не е много добър в леглото. Случвало ли ти се е някога?

— Най-малкото съм чувала за това.