Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 62

— Ама ти още ли не си…

Опитвам се да отклоня и тази тема, като питам:

— И какво по-точно означава това един мъж да не е добър в леглото?

— Просто не прави нищо. Само си го вкарва. А после, за не повече от три секунди, е свършил.

— А не е ли винаги така? — питам, припомняйки си думите на Миранда.

— Не е. Например Питър беше много добър в леглото.

— Така ли? — все още не мога да повярвам, че добрият ни стар Питър е бил такъв жребец.

— Ти не знаеше ли? Това е една от причините, заради които бях толкова бясна, когато скъсахме.

— В такъв случай какво смяташ да правиш? — питам, докато вдигам косата си на кокче. — Имам предвид с Ханк?

Тя ме поглежда съзаклятнически и отговаря:

— Не съм омъжена. Не съм даже сгодена. Следователно…

— Спиш с още някой?

Тя кимва.

— Спиш с двама мъже? Наведнъж? — ахвам ужасено.

Тя ме поглежда накриво.

— Да де, сигурна съм, че не спиш с тях съвсем едновременно… — опитвам се да замажа положението аз.

— Живеем в осемдесетте, скъпа! Нещата са вече други. Освен това използвам предпазни средства.

— Но можеш да хванеш някоя болест.

— Може, ама не съм! — срязва ме с поглед тя и аз решавам да изоставя темата. Маги открай време си е голям инат. Прави каквото поиска и когато си поиска и никой не е в състояние да я разубеди. Разтривам замислено ръката си и питам: — А кой е другият?

— Том. Работи на бензиностанция.

Поглеждам я възмутено.

— Какво? — дръпва се отбранително тя. — Какво му е толкова на човек, който работи на бензиностанция?

— Толкова е клиширано!

— Първо на първо, той е страхотен в уиндсърфинга. И второ на второ, опитва се да направи нещо с живота си. Баща му има рибарско корабче. Би могъл да стане и рибар, но не желае да свършва като баща си. Затова учи в общинския колеж.

— Страхотно! — възкликвам засрамена.

— Да, знам — съгласява се тя. — Донякъде ми липсва. — Поглежда часовника си и пита: — Може ли да му се обадя от вас? Сигурно вече се е прибрал от тренировките.

— Давай! — кимвам към телефона. — А аз смятам да си взема душ.

Докато вървя към банята, я уведомявам за плана ни за днес:

— Тази вечер ще се срещнем с Бърнард на питие в „Пиъртрий“. Това е един тузарски бар близо до сградата на Обединените нации. А може би следобед ще отидем до таверната „Бялото конче“, за да обядваме. Това е мястото, където се събират всички прочути писатели. А между двете мероприятия бихме могли да отскочим до „Сакс“. Много ще се радвам да те запозная с новата си приятелка Миранда.

— Няма проблеми — промърморва тя, но е повече от ясно, че не е чула почти нищо от думите ми. Вниманието й е насочено изцяло върху телефона, докато набира номера на приятеля си — или може би трябва да кажа, на „любовника“ си.

* * *

В „Бялото конче“ зърваме Райън и Капоти Дънкан. Седнали са на масичка на тротоара. Пред тях се мъдри огромна кана с кафе, а двамата изглеждат мрачни и недоспали. Очите на Райън са подпухнали, а Капоти не се е бръснал. Косата му е мокра от набързо взет душ.

— Здрасти! — поздравявам. Няма начин да ги избегна, защото масата им е точно до входа.

— О, здрасти — отвръща нацупено Капоти.