Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 59

— Тя току-що ми казваше, че възнамерява да разкара Райън.

— Така ли? — подсмихвам се аз. — А аз си помислих, че се опитваш да раздвижиш малко мозъка й. Списъкът за четене? — напомням му.

Капоти се смръщва още повече и промърморва:

— Това не е никак интелигентно от твоя страна, Кари.

Избутва ме и хуква след Беки.

— А ти си самата интелигентност, а? — подвиквам след него.

— И на мен ми беше приятно да се запознаем! — приглася ми саркастично Миранда.

За нещастие краткият разговор с Капоти очевидно е докарал Миранда до ръба на издръжливостта и сега тя настоява да се прибираме. Предвид грубостта на Капоти, на мен също не ми се остава сама на това място.

Изпълвам се със съжаление, че така и няма да видим въпросното модно шоу. От друга страна, радвам се, че се запознах с Боби. Докато вървим към домовете си под жълтеникавата светлина на уличните лампи, аз не преставам да бърборя за моята пиеса и как тя ще стане толкова готина, че Боби ще я постави в помещенията си. Накрая Миранда се обръща към мен и троснато изрича:

— Не можеш ли просто да напишеш проклетата пиеса и да престанеш да говориш за нея?

— А ще дойдеш ли на репетициите?

— Защо да идвам? Като изключим факта, че Боби и всичките му дружки са пълни идиоти, разбира се. Ами какъв е този Капоти Дънкан? За кого, по дяволите, се мисли?

— Той е пълен кретен — пояснявам, припомняйки си разгневеното му изражение. И в този момент си давам сметка защо толкова ми е приятно да го ядосвам.

* * *

Двете с Миранда се разделяме, като аз обещавам да й се обадя на следващия ден. Когато влизам в кооперацията, чувам звъненето на телефона на Саманта чак от петия етаж. За мен звънът на телефона е като боен призив, затова вземам стъпалата по две наведнъж. Някъде към десетото позвъняване телефонът за миг спира, но след малко пак започва.

Втурвам се в апартамента и измъквам телефона от скривалището му под дивана.

— Ало? — изричам, останала без дъх.

— Какво ще правиш в четвъртък вечер? — Това е самата Саманта.

— В четвъртък вечер ли? — изломотвам замаяно. Ама кога е четвъртък вечер? О, да бе, вдругиден. — Нямам представа.

— Ще имам нужда от твоята помощ за едно нещо. Организирам скромно малко вечерно парти с Чарли в неговия апартамент…

— С удоволствие ще дойда! — изричам възторжено, мислейки, че тя ме кани. — Може ли да доведа и Бърнард?

— Не мисля, че това е добра идея.

— Че защо?

— Не ме разбирай погрешно, гълъбче — мърка тя. — Но всъщност имам нужда от теб, за да готвиш. Каза, че можеш да готвиш, нали?

— Може би — смръщвам се аз. — Ама…

— А аз изобщо не мога да готвя. Но не желая Чарли да го разбере.

— Значи цялата вечер ще бъда в кухнята.

— Ще ми направиш огромна услуга! — гука тя. — Нали си ми обещала, че ако някога ми потрябваш, винаги си насреща, а?

— Вярно — признавам неохотно, но все така не особено убедена.

— Виж какво — продължава неотклонно тя, — ако молбата ми ти се вижда твърде голяма, можем да направим бартер: една вечер готвене за кои и да е мои обувки!

— Ама твоите крака са по-големи от моите?

— Можеш да напълниш върховете отпред с памук.