Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 57

— Аууу! — възкликвам силно впечатлена.

— А в началото на седемдесетте е водила курсове по повишаване на женското съзнание — продължава Лил. — От онези, дето жените седят в кръг с огледала пред тях…

— Аха! — За мен това обяснява всичко.

— Само дето вече е лесбийка — завършва небрежно Лил.

Миранда отваря уста, като че ли иска да каже нещо, но после се отказва. Събитие! За първи път тя няма какво да каже.

* * *

След вечерята Лил се отказва да идва с нас на партито под претекст, че я боли глава. Миранда също не иска да идва с мен, обаче аз изтъквам, че ако сега се прибере у дома, ще изглежда, че се цупи.

Партито се провежда на ъгъла на Бродуей и Седемнайсета улица в сграда, която някога е била банка. Пазачът на входа ни насочва да вземем асансьора до четвъртия етаж. Решавам, че щом охраната пуска хората толкова лесно, партито трябва да е доста големичко.

Асансьорът се разтваря и пред нас се разкрива обширно бяло пространство с някакви налудничави картини по стените. Когато се появяваме, към нас се насочва дребен, закръглен мъж с коса с цвят на краве масло.

— Аз съм Боби! — изрича със светнали очи и ми подава ръка.

— Кари Брадшоу — представям се аз. — И Миранда Хобс — представям и приятелката си.

Миранда се усмихва кисело на Боби, а той ни оглежда преценяващо.

— Кари Брадшоу — изрича накрая така, сякаш е много щастлив да ме види. — И с какво се занимавате?

— Защо всички настояват да задават този въпрос? — промърморва недоволно Миранда.

Поглеждам я така, та да разбере, че напълно съм съгласна с нея, и тържествено съобщавам:

— Аз съм драматург.

— Драматург? — възкликва щастливо Боби. — Много хубаво! Обожавам писателите! Че кой не ги обожава! Преди да стана художник, бях писател.

— Вие сте художник? — поглежда го подозрително Миранда.

Обаче Боби не й обръща внимание и продължава разговора с мен:

— Кажете ми заглавията на някои от вашите пиеси — сигурно съм гледал поне една!

— Съмнявам се — започвам да пелтеча. Не допусках, че той ще реши, че наистина съм написала нещо. Но сега, след като се изсилих толкова, не мога да си взема думите обратно.

— Защото още не е написала нищо — изтърсва внезапно Миранда.

— Всъщност — поглеждам я хладно аз — в момента завършвам първата си пиеса.

— Прекрасно! — провиква се весело Боби. — Когато я завършите, можем да я поставим тук!

— Така ли? — Този Боби дали е с всичкия си?

— Но, разбира се — махва с ръка той, повеждайки ни навътре в помещението. — Аз поставям всякакви експериментални продукции. Това тук е свързващото звено, свързващото звено — повтаря, наслаждавайки се на израза — между живописта, модата и фотографията! Засега не съм поставял пиеса, но ми се струва, че тя ще завърши картината. Пък и можем да поканим всякакви хора!

Преди да съм успяла да кажа каквото и да било, Боби вече пори тълпите, а ние с Миранда го следваме по петите.

— Познавате ли Джинкс, модния дизайнер? Тази вечер показваме нейната нова колекция. Гарантирам ви, че ще се влюбите в нея! — отсича и ни избутва пред една страховита жена с дълга, синкавочерна коса, около стотина пласта очна линия и черно червило. Тъкмо се кани да си запали един джойнт, когато Боби я прекъсва.