Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 53

Вратата на кабинета му е широко отворена, сякаш очаква някого, така че аз директно връхлитам вътре. Той изръмжава стреснато и потупва любовно мустака си.

Не ми предлага да седна, затова аз просто заставам пред бюрото му и заявявам:

— Вече разбрах каква трябва да бъде моята творба!

— Да? — изрича предпазливо той и очите му се плъзват по посока на вратата.

— Смятам да напиша пиеса!

— Много хубаво.

— Нямате нищо против? Че не е разказ или стихотворение, или…

— Стига да е по темата за семейството — побързва да ме прекъсне той.

— Такава ще бъде — кимвам. — Мисля да бъде за едно семейство. Женени са от няколко години и започват да се мразят и…

Виктор се вторачва безизразно в мен. Става ясно, че няма какво друго да каже. Пристъпвам неловко от крак на крак още няколко секунди, а накрая изтърсвам:

— Е, хубаво. Отивам да я започвам.

— Добра идея. — Става болезнено ясно, че той мечтае колкото е възможно по-скоро да ми види гърба. Помахвам му на излизане и на прага се сблъсквам с Лил.

— Кари! — възкликва стреснато тя и се изчервява като домат.

— Смятам да напиша пиеса! — информирам я възторжено. — Виктор одобри идеята ми.

— Много се радвам за теб. Нямам търпение да я прочета.

— Само че първо ще трябва да я напиша.

Тя отстъпва встрани, опитвайки се да ме заобиколи.

— Какво ще правиш довечера? — питам нетърпеливо. — Искаш ли да вечеряш с мен и приятелката ми Миранда?

— С удоволствие, само че…

Виктор Грийн излиза от кабинета си. Лил поглежда към него.

— Сигурна ли си? — продължавам да настоявам аз. — Миранда е много интересна личност. Смятаме да отидем в едно от онези евтини индийски ресторантчета на Шеста улица. Миранда твърди, че знаела най-добрите и…

Лил примигва и най-сетне успява да върне вниманието си върху мен.

— Ами, добре. Защо пък да не…

— Среща на Четиринайсета и Бродуей в осем и половина! — отсичам делово. — А после можем да отскочим на едно парти — допълвам през рамо.

Виктор и Лил стоят в коридора и ме гледат така, като че ли съм убиец, който по някаква огромна случайност е решил да ги пощади.

Дванайсета глава

Първите три страници от пиесата ми са готови. Разказва се изцяло за Пеги и нейния любовник — имам предвид мъжа, който й е направил онзи мръсни снимки и когото кръщавам Мурхауз. Пеги и Мурхауз се карат за тоалетната хартия. Според мен сцената е адски смешна и напълно реална (Така де, нали всяка семейна двойка се кара за тоалетната хартия?! Именно) и в интерес на истината съм много доволна от работата си.

В осем вечерта вземам Миранда от къщата й. Тя има голям късмет — разполага си със стара леля, която живее в малка градска къща, състояща се от четири етажа плюс приземен, където живее Миранда. Приземният етаж си има свой собствен вход и два прозореца точно над нивото на тротоара. Би било прекрасно, ако не беше фактът, че вътре цари постоянна влага и полумрак.

Натискам звънеца, мислейки си за това колко ми е приятно, че мога просто ей така да отскоча до жилището на приятелката си, и как животът ми вече се носи с бясна скорост, и как никога не знам какво ще ми се случи в следващия момент. Миранда отваря вратата. Косата й е все още влажна от взетия душ.