Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 55

Седим на маса в индийския ресторант, който Миранда не спря да възхвалява през целия път, макар да не беше много лесен за откриване. Сновахме напред-назад най-малко три пъти по цялата пресечка, докато накрая Миранда отсече, че това трябва да е мястото — разпознала го по трите паунови пера във вазичката до прозореца. Покривките са найлонови, на червени и бели квадрати. Приборите са алуминиеви. Въздухът е застоял и сладникав.

— Това ми напомня за дома — отбелязва Лил.

— Да не би да живееш в Индия? — изумява се Миранда.

— Не, естествено. В Северна Каролина — отговаря Лил и обгръща с жест заведението. — Това тук е точно като едно от нашите крайпътни барбекюта.

— Край пътя има поставени барбекюта? — поглежда я с присвити очи Миранда.

— Не, разбира се. Ресторанти, които предлагат барбекю.

Надявам се, че не цялата вечер ще мине по този начин. И Миранда, и Лил са силни характери, затова предположих, че ще се харесат. И непременно трябва да ги накарам да започнат да се разбират. Много ми се ще отново да си имам цяла група приятелки. Понякога имам чувството, че всеки аспект от моя живот е станал различен от преди, все едно постоянно кацам на нови планети.

— Ти си поетеса, така ли? — обръща се Миранда към Лил.

— Точно така — кима Лил. — А ти?

Решавам да се намеся.

— Миранда кара магистратура по женски науки.

— Не искам да те обидя — усмихва се Лил, — но какво можеш да работиш с подобна степен?

— Всичко! — срязва я Миранда. И най-вероятно се пита какво ли пък би работила Лил със степен по поезия.

— Работата на Миранда е изключително важна. Протестира срещу порнографията. И е доброволец в убежищата за малтретирани жени — пак се намесвам аз.

— Значи си феминистка — кимва Лил.

— Не бих могла да си представя да бъда нещо друго.

— Аз също съм феминистка — вметвам. — И смятам, че всяка жена трябва да бъде феминистка…

— Но това означава, че мразите мъжете — отбелязва Лил, отпива от бирата си и се вторачва през масата право в очите на Миранда.

— И какво, ако е така? — наежва се Миранда.

Боже, нещата наистина не вървят на добре.

— Аз пък не мразя всички мъже — намесвам се пак, за да разведря атмосферата. — Само някои от тях. Особено онези, които аз харесвам, но които не ми обръщат внимание.

Лил ме поглежда многозначително, от което разбирам, че е твърдо решила да сплете рога с Миранда. И я пита:

— Щом мразиш мъжете, как тогава ще се омъжиш и ще имаш деца?

— Вероятно това би било дилема, ако смяташ, че единственото предназначение на жената е да се омъжи и да има деца! — отсича Миранда и поглежда надменно Лил.

— Никога не съм казвала, че смятам това за единственото предназначение на жената — отвръща спокойно Лил. — Само защото си омъжена и имаш деца не означава, че това е единствената цел в твоя живот. Можеш да правиш всякакви неща в своя живот и пак да имаш деца.

— Добър отговор — промърморвам.

— Аз пък съвсем случайно съм убедена, че е грешка да раждаш деца в това патриархално общество! — отсича светкавично Миранда. И точно когато разговорът е на път да се превърне в истинска свада, поръчките ни най-сетне пристигат.