Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 52

— Значи ти всъщност не искаш да се жениш за нея, така ли?

Той се усмихва неловко и споделя:

— Ако спя с една жена десет пъти, смятам, че вече трябва да се оженя за нея. Такъв съм си. И ако годеницата ми не беше толкова заета в момента, досега щяхме да сме вече женени.

Тръгваме надолу по Бродуей и влизаме в заведение за хамбургери.

— Ще ми се и аз да можех да си намеря подобен мъж — изричам шеговито. — Човек, който да прави всичко, което поискам.

— А не можеш ли? — вторачва се объркано в мен той.

— Не съм от жените тип мъжемелачки.

— Хммм, изненадваш ме. — Той разсеяно взема една вилица и пробва остротата на ръбовете й в палеца си. — Защото си много секси.

Ухилвам се. Ако бях чула тези думи от друг мъж, щях да реша, че това е покана за танц. Обаче Райън няма подобни цели. Имам чувството, че той е от онези хора, които казват точно онова, което си мислят, а после са зашеметени от последиците.

Поръчваме си кафе и аз питам:

— А как се запозна с твоята годеница модел?

Той потропва с крак и отговаря:

— Капоти ни запозна.

— Но какво му има на този тип, че толкова му се лепят?

— Само не ми казвай, че и ти си хлътнала по него.

— Ти майтап ли си правиш с мен? — поглеждам го зверски. — Да не би да съм малоумна?! Че аз не мога да го понасям! Въобразява си, че всички жени са родени, за да тичат след него и…

— Да, знам — кимва с разбиране Райън. — Наясно съм, че дори не е особено хубав.

— Той е от онези момчета, в които се влюбват всички шестокласнички. И никоя от тях не може да си даде сметка защо.

— Винаги съм си мислел, че аз съм от този тип момчета — разсмива се Райън.

— А бил ли си наистина?

— Долу-горе.

Да, вече разбирам. Сякаш виждам Райън на дванайсет — буйна черна коса, яркосини очи. Тийнейджър сърцеразбивач.

— Нищо чудно тогава, че си сгоден за модел.

— Когато се запознахме, тя не беше модел. Учеше за ветеринарна сестра.

Отпивам от кафето си и отбелязвам:

— Това е една от резервните професии за момичета, които не знаят какво искат да правят. Но пък „обичат“ животните.

— Да, малко грубичко, но вярно.

— И как точно стана модел?

— Откриха я — отговаря той. — Дойде ми на гости в Ню Йорк, отидохме в „Бергдорф“ и някакъв тип дойде при нея и й даде визитката си.

— И тя не можа да устои на изкушението.

— Нали всички жени искат да станат модели или манекени? — поглежда ме въпросително той.

— Не е вярно. Обаче всички мъже искат да си имат за гаджета такива.

Той пак се засмива и предлага:

— Какво ще кажеш тази вечер да дойдеш на едно парти, а? Модно шоу на някакъв велик съвременен дизайнер. Беки ще представя моделите му. Ще дойде и Капоти.

— Капоти ли? — изсмивам се саркастично. — Как мога да устоя на подобна покана?!

Но въпреки всичко си записвам адреса на една салфетка.

След кафето с Райън се отбивам в кабинета на Виктор Грийн, за да му съобщя великия си план. Толкова съм ентусиазирана, че той не може да не се съгласи с мен.