Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 54

— Не съм готова — казва.

— Няма проблеми — кимвам, минавам покрай нея и се тръшвам върху праисторическо канапе с изтъркана дамаска. Преди трийсетина години лелята на Миранда е била доста богата. После обаче съпругът й избягал с друга жена и я оставил напълно разорена, само с къщата. Лелята работила като сервитьорка, после изкарала и колеж и сега е преподавател в Женския колеж на Нюйоркския университет. Апартаментът изобилства с книги от рода на „Жените, културата и обществото“ и „Жените — феминистичната перспектива“. Винаги съм смятала, че най-хубавото в апартамента на Миранда са книгите й. Единствените книги, които могат да се видят у Саманта, са по астрология, от типа „Помогни си сам“ и „Кама сутра“. С изключение на тях четивото й се състои предимно от списания.

Миранда влиза в стаята си, за да се облече за излизане. Аз запалвам цигара и лениво разглеждам книгите й. Вземам една от Андреа Дуоркин. Книгата се разтваря някъде по средата и аз се затичам в следния текст: „… само някакво си мокро, опърпано, свито саламче, спермата е покрила тялото ти, урината му тече по краката ти…“

— Какво гледаш? — пита Миранда, надничайки над рамото ми. — О! Много обичам тази книга!

— Така ли? Току-що прочетох за сперма, покрила цялото ти тяло…

— А какво ще кажеш за онази част, където тя изтича и потича между краката ти?

— Тук се говори за урина.

— Сперма, урина — какво значение има? — свива рамене Миранда. — Все същата гадория. — Мята една раничка на рамото си и допълва: — Е, успя ли в крайна сметка да се срещнеш с онзи тип?

— „Онзи тип“ си има име. Казва се Бърнард. И да, срещнах се с него. Мисля, че съм доста хлътнала по него. Ходихме да купуваме мебели.

— Значи вече е успял да те превърне в негова робиня.

— Нищо подобно! Просто се забавлявахме! — изтъквам аз.

— А опита ли се да те вкара в леглото си?

— Не — изричам с леко отбранителен тон аз. — Първо ще трябва да започна да пия хапчета. И реших, че няма да спя с него, докато не навърша осемнайсет.

— Непременно ще го отбележа на календара си! — отбелязва саркастично Миранда. — „Рожден ден на Кари и ден за загуба на девствеността!“

— А защо не дойдеш и ти, а? За морална подкрепа.

— Бърни има ли някаква представа, че възнамеряваш да го използваш като жребец за разплод?

— Извинявай, обаче изразът „жребец за разплод“ предполага възпроизводство — нещо, което аз не възнамерявам да правя.

— Хубаво, де. Значи като учебна кола.

— Бърнард не е учебна кола! — изричам заплашително. — Той е прочут драматург и…

— Да бе, да! — махва с ръка тя.

— И съм сигурна, че „оръжието“ му е по-силно от словото му!

— Дано! — изкисква се Миранда. После изпъва показалец и бавно го свиващо ченгелче, при което и двете избухваме в смях.

* * *

— Направо се влюбих в тези цени! — отбелязва доволно Лил, разглеждайки менюто.

— Радвам се! — кимва гордо Миранда. — Тук можеш да се натъпчеш само за три долара!

— И да получиш цяла бира само за петдесет цента! — допълвам.