Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 50

— Защо не преминеш на хапчета? Много по-лесно е.

— Непременно! — кимам енергично. — Все си казвах, че трябва да си взема рецепта, но…

— Да, знам — съгласява се той. — Не искаш да използваш хапчета, докато не си сигурна, че връзката е сериозна.

Гърлото ми пресъхва. Ама тази връзка сериозна ли е? И аз готова ли съм за нея? Няма нужда да мисля обаче, защото в следващата секунда Бърнард вече лежи на леглото, включил телевизора. Въобразявам ли си или по лицето му наистина е изписано известно облекчение?

— Ела тук, меченце — казва и потупва мястото до него. После протяга ръце и пита: — Смяташ ли, че ноктите ми са прекалено дълги?

— Прекалено дълги за какво? — смръщвам се аз.

— Не, сериозно.

Поемам ръката му в моята и прокарвам пръсти върху дланта му. Ръцете му са красиви и елегантни и не мога да не си ги представя върху тялото си. Най-сексапилната част на един мъж са ръцете му. Ако един мъж има момичешки ръце, няма никакво значение как изглежда всичко останало по тялото му.

— Наистина са дългички. Малко.

— Ще можеш ли да ми ги изрежеш и изпилиш? — пита.

Какво?

— Някога Марджи ми оправяше ноктите — обяснява. Сърцето ми омеква. Толкова е сладък! Нямах представа, че бих могла да се чувствам толкова уютно с един мъж. От друга страна, предвид опита ми с романтиката, надали е изненадващо.

Бърнард отива до банята и носи оттам ножичка и пиличка. Оглеждам спартански голата спалня. „Горкият Бърнард!“ — казвам си сигурно за стотен път.

— Приматите го правят така — отбелязва, като се настанява с кръстосани крака срещу мен. Аз започвам внимателно да режа ноктите му. Чувам барабаненето на дъжда по тентата долу и съчетавам ритъма му с движенията на пиличката. Постепенно изпадам в транс. Бърнард гали ръката ми, а след това лицето ми, а аз се отпускам в него.

— Хубаво е, нали? — шепне.

— Да — отговарям простичко.

— Ето така трябва да бъде. Без битки. Без караници за това чий ред е да разходи кучето.

— И куче ли имахте?

— Да, много красиво, дългокосместо. Беше първото на Марджи, обаче тя изобщо не му обръщаше внимание.

— И с теб ли постъпи така?

— Долу-горе. И на мен престана да ми обръща внимание. Всичко се въртеше около кариерата й.

— Ужасно — промърморвам и продължавам доволно да пиля ноктите му.

Не мога да си представя каква ще да е тази жена, която ще изгуби интерес към Бърнард.

Единайсета глава

На следващата сутрин се събуждам с гениална идея.

Може би е от цялото това време, което прекарах с Бърнард, но накрая усещам творческо вдъхновение. И знам какво трябва да напиша — пиеса.

Тази брилянтна идея обаче трае не повече от три секунди, съкрушена от милион и една причини защо е невъзможна за изпълнение. Първо, Бърнард ще си помисли, че се опитвам да го копирам. Второ, аз може би изобщо няма да мога да се справя. И трето, Виктор Грийн няма да ми позволи.

Сядам с кръстосани крака на леглото на Саманта и започвам да се цупя. Проблемът е, че аз на всяка цена трябва да докажа, че мога да успея в Ню Йорк. Обаче как? Може пък да ми излезе късметът и някой случайно да ме открие като талант. Или пък да се окаже, че имам скрити таланти, за които не съм и помисляла. Сграбчвам копринените чаршафи като удавник, търсещ спасителна сламка. Въпреки всичките ми страхове животът ми тук като че ли отива на свършване, а от университета „Браун“ ме делят по-малко от седем седмици.