Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 44

— Как така се научи да готвиш?

— Наложи се.

— Майка ми се опитваше да ме научи, но аз категорично отказвах. Не исках да знам нищо, което би могло да ме превърне в домакиня. — Привежда се над тенджерката и отбелязва: — Ммм, ухае доста добре!

— Радвам се — усмихвам се аз и добавям три пръста вода в тенджерката. Когато водата завира, слагам ориза, добавям няколко нарязани домата, а след това намалявам котлона и покривам тенджерката с капак. — Ето как се сдобиваме с цяла вечеря само за четири долара. Евтинийка, а?

— Добре, че ми напомни — кимва тя, бръква в джоба си и вади две еднодоларови банкноти. — Моят дял. Мразя да дължа пари на някого. А ти?

Връщаме се в дневната и се свиваме в срещуположните ъгли на дивана. Запалваме по една цигара. Аз поемам замислено дима и изричам:

— Ами ако не мога да стана писател и ми се наложи вместо това да се омъжа и да стана домакиня? Ами ако ми се наложи непрекъснато да чакам на мъжа си, за да имам пари? Имам чувството, че ако се стигне дотам, няма да мога да се понасям!

— Бракът превръща жените в проститутки — отсича компетентно Миранда. — Всичко в него е една огромна измама!

— Знаеш ли, аз съм на абсолютно същото мнение! — възкликвам със светнали очи. Направо не мога да повярвам, че най-сетне открих човек, който споделя тайните ми подозрения. — Но ако го кажеш на хората, ще поискат да те убият! Защото мразят истината!

— Да, така става с жените, когато се опитат да се опълчат на системата — промърморва Миранда. Виждам, че не умее да държи правилно цигарата и не пуши както трябва. Сигурно просто е решила да подражава на всички останали в Ню Йорк. — Но въпреки това аз смятам да направя нещо по този въпрос — допълва, като се закашля.

— Какво по-точно?

— Още не съм решила. Но ще го измисля! — Присвива очи и добавя: — Имаш късмет, че ще ставаш писателка. Ще можеш да промениш възгледите на хората. Би могла да пишеш за брака, за това каква огромна лъжа е той. Или дори сексът.

— Сексът ли? — поглеждам я изненадано, докато си гася цигарата в пепелника.

— Да, сексът. Той пък е най-голямата измама. Помисли си само! През целия си живот непрекъснато слушаш за това как трябва да се пазиш за съпруга си. И колко специално било всичко това. И после, когато накрая стигаш до него, се питаш: „Брей, това ли беше? И какво толкова намират в него хората?“

— Бъзикаш се с мен!

— Нищо подобно! Нали си го правила?

— Всъщност не съм — смръщвам се аз.

— Сериозно? — изненадва се тя, но после бързо се връща в деловия си стил. — Е, няма никакво значение. Не си пропуснала нищичко. Всъщност, щом още не си го правила, бих ти препоръчала изобщо да не започваш. — Пауза. — И знаеш ли кое е най-лошото?

Че щом веднъж започнеш да го правиш, мъжът очаква от теб да продължиш да го правиш!

— Но защо изобщо започваш? — питам, палейки нова цигара.

— Заради настояванията на мъжа. През целия период в гимназията имах един-единствен приятел. И не мога да не призная, че бях любопитна.

— И?

— Всичко по отношение на „онова нещо“ е добре — отговаря небрежно тя. — Обаче е адски досадно занимание. Точно това никой не смее да ти каже — колко досадно е. И че боли.