Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 42

Щеше ми се да можех да му кажа колко ми е трудно в този курс по творческо писане, но си знаех, че няма никакъв смисъл. Той и без това никога не се е интересувал от моето писане. Винаги е бил убеден, че просто минавам през поредната си пубертетска фаза, която ще надживея, когато вляза в университета.

След това се заех да разгледам гардероба на Саманта. Открих чифт ботуши „Фиоручи“ в неоновосиньо, за каквито открай време съм си мечтала, но те се оказаха твърде големи за мен. Открих също така и старо кожено мотористко яке, което ми се стори от предишния й живот — какъвто и да е бил той.

Накрая реших пак да опитам да открия Миранда Хобс. От четвъртък насам се бях опитвала да се свържа с нея три пъти, обаче никой не вдигаше.

Но както стана ясно, съботите й са свободни от протестни действия, защото вдигна още на първото позвъняване.

— Ало? — изрече с подозрителен глас.

— Миранда? Здравей, обажда се Кари Брадшоу.

— О!

— Питах се… Какво правиш сега? Искаш ли да пийнем по кафе или нещо подобно?

— Не знам.

— О! — казах аз разочарована.

После тя сигурно ме съжали, защото попита:

— Къде живееш?

— В Челси.

— Аз съм на Банк Стрийт. Наблизо има едно кафене. Стига да не ми се налага да се качвам на метрото, не бих имала нищо против да се видим.

Прекарахме два часа в това кафене, постепенно откривайки хиляди общи неща помежду си. Например, че и двете сме учили в гимназиите на родните си градове. И че и двете като малки сме обичали книгата „Консенсусът“. Когато й казах, че познавам авторката — Мери Гордън Хауърд, тя се засмя и отбеляза:

— Не знам защо, но нещо ми подсказваше, че я познаваш.

И после, по време на поредното кафе, и двете започнахме да се зареждаме със странното усещане, че ще станем приятелки.

След това решихме, че сме гладни, но освен това признахме една пред друга, че нямаме много пари. Оттук и идеята ми да си сготвим сами вечерята.

— Защо списанията причиняват всичко това на жените? — жалва се сега тя, загледана в корицата на „Вог“. — Това са машини за създаване на чувство за несигурност! Опитват се да накарат жените да си мислят, че не са достатъчно добри. А когато жените не се чувстват достатъчно добри, познай какво става!

— Какво? — питам, като вземам торбата с продуктите за готвене.

— Печелят мъжете! Именно така ни държат във вечно потисничество! — заключава тържествено тя.

— Само дето проблемът с женските списания е в това, че са написани от жени — изтъквам очевидното.

— Това само идва да покаже колко надълбоко се е пропил този заговор! Мъжете са превърнали жените в съзаклятници в собствената си робия! Така де, ако тръгнеш да пилееш времето си в мисли за космите на краката, как ще успееш да превземеш света, а?!

Иска ми се да й напомня, че бръсненето на краката отнема не повече от пет минути, които ти предоставят достатъчно време за превземане на света, обаче си знам, че въпросът, който задава, е по-скоро риторичен.