Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 33

Започвам да ги събирам, когато внезапно се стряскам от изображение на гола цица.

Оглеждам внимателно снимката.

А после изпищявам и я захвърлям, като че ли гори.

— Какво има? — вика Лил.

Отпускам се на пода и клатя сащисано глава. После вдигам пак снимката и пак я разглеждам, защото все още не мога да повярвам. Но не, точно това е, което си помислих. Прехвърлям и другите снимки, опитвайки се да потисна напиращия в гърдите ми смях. Всички са на Пеги, обаче на всяка от тях тя е така, както майка я е родила.

И не само е гола, ами и е застанала като модел от порнографско списание.

Само дето изобщо не прилича на модел.

— Лил? — провиквам се аз. Иска ми се да разнищя тази мистерия — защо Пеги е позирала за снимките и кой би могъл да бъде фотографът. Обаче съквартирантката ми я няма. Чувам тихо прищракване — вратата на стаята й се затваря, следвано от доста по-силния трясък на входната врата. И преди да съм успяла да сторя каквото и да било, хазяйката вече е надвиснала като градоносен облак над мен.

И двете се вцепеняваме. Очите на Пеги стават все по-големи и по-големи, лицето й преминава от червено в пурпурно и аз вече започвам да се опасявам, че главата й ще избухне. Тя отваря уста и вдига ръка.

Снимките изпадат от ръцете ми и аз се свивам ужасено.

— Махай се! Махай се оттук! — започва да пищи тя и да замахва с ръка към главата ми.

Аз падам на четири крака и преди тя да се усети какво става, пропълзявам между краката й до коридора. Оттам скачам и на спринт вземам разстоянието до моята стая, след което захлопвам вратата.

Секунда по-късно тя я отваря рязко.

— Виж сега, Пеги… — започвам, но какво мога да кажа всъщност? Освен това тя крещи твърде силно, за да ми позволи да вметна каквото и да било.

— В мига, в който те зърнах, разбрах, че ще ми навлечеш само неприятности! За коя се мислиш ти, та да нахлуваш в дома ми и да ровиш в нещата ми, а?! Къде си израснала? В кочина ли? Какво животно си ти изобщо?

На устата ми е да кажа: „Може би мечка?“, но си давам сметка, че тя е права. Аз наистина поругах личния й живот. Знаех си, че не постъпвам правилно, и въпреки това го направих. От друга страна, струваше си — най-малкото заради онези голи снимки.

— Събирай си багажа и да те няма оттук! Веднага!

— Ама…

— Да си мислила за това, преди да нахлуеш в стаята ми! — изкрещява тя. Което не ми помага особено, защото, след като видях онези нейни снимки, единственото, за което мога да мисля, е нейния задник. Дотолкова съм погълната от този образ, че пропускам подтекста на думите й — за това колко добре би било за мен да прекарам някоя и друга нощ на улицата.

Следващото, което виждам, е как тя измъква куфара ми изпод леглото и го тръшва отгоре.

— Започвай да си събираш багажа! — заповядва. — Излизам за двайсет минути и когато се върна, да си изчезнала! Ако си още тук, ще извикам полицията!

Грабва чантата си и се измъква с гръм и трясък.

Оставам вкаменена на мястото си. Шперплатовата врата се отваря и на прага й се появява Лил, пребледняла като платно.

— О, господи! Кари! — прошепва. — Какво ще правиш сега?