Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 22

И после си спомням за хазяйката и за проклетото й резе.

Лил поставя пръст на устните си и ми прави знак да вляза.

— Благодаря! — изобразявам само с устни аз.

Тя ми кима беззвучно и тихо затваря вратата. Заковавам се на място, очаквайки раздвижване откъм стаята на Пеги. Нищо. Тишина.

После дръпвам резето и заключвам всички ни вътре.

Шеста глава

Изпълнена със самодоволство от победата, която очевидно смята за нейна, на следващата сутрин хазяйката спи чак до девет часа. А това предоставя на Затворниците от Второ авеню един извънреден час в леглото.

Но когато Пеги стане, няма начин някой да пропусне този факт. И макар че тишината в началото на деня надали може да се нареди сред силните й страни, тази сутрин тя се оказва в особено добро настроение.

Поради което с пълно гърло изпълнява песни от мюзикъли.

Обръщам се в така нареченото си легло и почуквам тихичко по шперплатовата стена. Лил ми отвръща, с което показва, че и тя е будна и че също е чула песнопенията.

Плъзгам се надолу под завивката и я дръпвам чак до носа си. Може пък ако лежа неподвижно на леглото и си метна възглавницата върху главата, Пеги няма да ме забележи. Когато бяхме малки, със сестрите ми бяха довели този номер до съвършенство. Но за съжаление вече отдавна съм прехвърлила размерите на детството, а Пеги, с нейните хитри очички като на врана, няма начин да не забележи издутините под завивката. Дали пък да не взема да се скрия под леглото, а?

А, не! Тази ситуация вече става абсурдна!

Писна ми! Ще се изправя очи в очи с хазяйката и ще си изясним нещата! Изпълнена с безразсъдна смелост, аз скачам от леглото и надавам ухо до стената.

Душът плющи, но въпреки шума чувам съвсем ясно стържещия глас на Пеги, изпълняваща (представете си, моля ви се!) „Чувствам се красива“ от „Уестсайдска история“.

Заемам позиция с ръка върху бравата.

Накрая душът спира. Представям си как Пеги се бърше с хавлиената кърпа и маже тялото си с кремове. Пренася тоалетните си принадлежности в тоалетна чантичка от стаята си, където предпочита да ги държи. Поредното напомняне, че никой не трябва да използва безценните й притежания.

Когато чувам отварянето на вратата на банята, излизам в дневната и изричам:

— Добро утро, Пеги!

Главата й е увита с хавлиена кърпа, халатът, който е облякла, е изтъркан, а пухкавите чехлички на краката й са във формата на мечета. При звука на моя глас тя вдига рязко ръце и едва не изпуска тоалетната си чантичка.

— Боже! Стресна ме!

— Извинявай — казвам. — Ако вече си свършила в банята…

Вероятно Пеги в крайна сметка не е чак толкова лоша актриса, защото моментално идва на себе си и отсича:

— След минута пак ще ми трябва. Ще си суша косата.

— Няма проблеми.

Седим си насред дневната и се питаме кой ще повдигне пръв проблема със заключването. Аз не казвам нищо. Пеги също мълчи. После ми се усмихва злобно и се вмъква в стаята си.

Значи не смята да споменава този въпрос.

От друга страна, няма защо да го прави. Вече е казала каквото има да казва.