Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 157

Трийсет и четвърта глава

— И кой по-точно е този мухльо? — пита Саманта, разкъсва розово пакетче захарин и изсипва химичното му съдържание в кафето си.

— Нещо като арт дилър. Това е мъжът с пространството. Веднъж ходих там на модно шоу — пояснявам, грабвам дребните парченца розова хартия, пъхвам ги в салфетка и я увивам. Не мога да се сдържа. Тези проклети пакетчета фалшива захар ме вбесяват. Особено след като не мога да направя и крачка, без да открия поне едно от тях.

— Аха, мъжът с пространството — отбелязва замислено Саманта.

— Боби. Познаваш ли го? — питам, допускайки, че е точно така. Тя познава всички в този град.

Намираме се в „Розовата чаена чаша“ — прочутият ресторант в Уест Вилидж. Наистина е розов. С елегантни столове с крака и облегалки от ковано желязо и древни покривки с рози. Отворен е двайсет и четири часа в денонощието, обаче сервират само закуска, така че, ако пристигнеш сутрин към пет, спокойно можеш да видиш Джоуи Рамон как си яде палачинките.

Днес Саманта си е тръгнала от работа по-рано под претекст, че още не е добре след операцията. Но надали ще да е толкова зле, щом успя да се довлече чак до нашия апартамент.

— Един нисък ли е? — пита сега.

— Трябваше да застане на пръсти, когато се опитваше да ме целуне — промърморвам. От спомена за нахалните опити на Боби кръвта ми отново кипва и в гнева си слагам твърде много захар в чашата си.

— Да, Боби Невил — кимва тя. — Всички го познават. Има много лоша слава.

— Че налита на млади момичета ли?

Саманта се смръщва и пояснява:

— Това надали би му спечелило каквато и да било слава в този град. — Вдига чашата си и си опитва кафето. — Опита се да налети на самия „Давид“ на Микеланджело!

— На скулптурата? — ококорвам се аз. Ама че късмет извадих! — Значи е престъпник?

— По-скоро е революционер в изкуството. Опитваше се да покаже своята гледна точка.

— Която е какво? Че изкуството е отвратително ли?

— Кой е отвратителен? — пита Миранда, появявайки се на масата с раница и черна торба от „Сакс“, метната през рамо. Грабва шепа салфетки и започва да трие челото си. — Навън е четирийсет градуса! — простенва. Махва на сервитьорката и иска чаша лед.

— Пак ли говорим за секс? — поглежда неодобрително Саманта. — Надявам се, че не съм изминала целия този път, за да изтърпя още един разговор за упражненията „Кегел“! Които опитах, между другото. Почувствах се като маймуна.

— Маймуните правят упражненията „Кегел“? — поглеждам я изненадано аз.

Саманта поклаща глава и промърморва:

— Вие двете сте безнадежден случай.

Въздъхвам. Изминах целия път от Боби насам, въобразявайки си, че ще успея да се справя с неконтролируемото му поведение, но колкото повече мислех за това, толкова повече се ядосвах. Грешка ли бе да приема, че когато най-сетне получих шанс за великия си пробив, той ще се базира на собствените ми качества, а не на прищевките на някакъв си стар коцкар?

— Боби се опита да ми налети — информирам Миранда.