Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 151

— Да, скъпи?

— Виждала ли си Кари? — пита.

Забелязвам как раменете й се отпускат разочаровано.

— Не, не съм — промърморва.

— Но къде е тя? — провиква се Бърнард и започва да се оглежда.

— Не съм й бавачка — сопва му се Тийнзи и вдига ръце.

После двамата изчезват заедно в къщата, а аз прехапвам триумфално устни. Значи Тийнзи не е права — Бърнард действително държи на мен. И тя отлично го знае и това я кара да полудее от ревност.

„Горкият Бърнард! — казвам си. — Мое най-велико задължение е да го спася от всички такива като Тийнзи на тоя свят!“

Набързо грабвам някаква книга и се отпускам на леглото. Както и може да се очаква, след минутка Бърнард чука на вратата ми.

— Влез! — провиквам се аз.

— Кари? — бутва вратата той. — Но какво правиш тук? Чакам те край басейна вече цяла вечност! Ще обядваме!

Оставям книгата си и се усмихвам мило.

— Извинявай, скъпи! Но никой не ми каза за това.

— Глупавата ми гъсчица! — промърморва той, приближава се и ме целува по темето. После се изляга до мен и промърморва: — Този бански много ми харесва.

И започваме ожесточено да се мляскаме, докато не чуваме Тийнзи да ни вика. Това ме кара да избухна в смях. Бърнард избухва след мен. И точно тогава вземам решение да наруша собственото си правило — ще бъда с Бърнард! Още тази нощ! Ще се промъкна в стаята му и най-накрая ще го направим! Точно под силиконовия нос на Тийнзи Дайър!

Трийсет и втора глава

На вечерята съпругът на Тийнзи, Питър, изпълнява обещанието си и ето че аз седя точно до президента на Боливия. Той е грубиян с белези от шарка по лицето, с надуто, самомнително излъчване, което ме плаши. И тъй като не знам нищо нито за Боливия, нито за нейната политика, предпочитам да пестя думите си, за да не кажа нещо погрешно. Имам чувството, че ако го направя, като нищо ще бъда елиминирана. Тайно, разбира се.

За щастие ел президенте, както Питър настоява да го нарича, не проявява абсолютно никакъв интерес към мен. Едва сме разгънали платнените си салфетки и сме ги поставили в скута си, когато той ме поглежда, набързо ми взема мярката като човек без никакво значение и се обръща към жената вляво от него. В другия край на масата Тийнзи е сложила Бърнард вдясно от себе си. Твърде далече съм, за да чувам разговора им, но по звънкия, пресилен смях на домакинята разбирам, че се старае да поддържа настроението на обкръжаващите я. От мига, в който се появиха първите гости, Тийнзи се превърна в съвършено различен човек. Няма и следа от подлата пресметлива жена, която видях следобед.

Пъхвам в уста парченце от рибата си, твърдо решена да не се издавам колко ми е скучно. Единственото, което ме държи на масата, е мисълта за Бърнард и как после ще бъдем заедно.

Не мога да не се запитам дали Питър знае за съпругата си и Бърнард. Отпивам от виното си и тихо въздъхвам. Отрязвам си ново парче риба и се вторачвам във вилицата, питайки се дали си струва да рискувам с нова хапка. Рибата е суха и безвкусна, като че ли някой тази вечер е решил, че храната трябва да бъде наказание, а не удоволствие.