Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 149

— О, да бе! — плясва се по челото той. — Много наблюдателно от ваша страна. Да, много наблюдателно. Тази пъклена игра! — И без никаква пауза продължава: — Е, чувствайте се като у дома си. Знаеш упражнението, Бърнард — ми каса ес су каса и всичко останало. Съвсем небрежно. Довечера ще ни бъде на гости президентът на Боливия, та реших да поопресня испанския си.

— Грасиас — отговарям аз.

— О, вие говорите испански! — възкликва. — Отлично! Ще поръчам на Тийнзи да ви сложи до ел президенте за вечерята.

И преди да успея да кажа каквото и да било, той се измъква от дневната, а малко след това се появява и самата Тийнзи.

— Бърнард, скъпи, бъди кавалер и отнеси куфара на Кати в стаята й!

— Кати ли? — пита Бърнард и се оглежда. — Коя е Кати?

Тийнзи се смръщва раздразнено.

— Нали каза, че името й е Кати?

— Не е — клатя глава. — Казвам се Кари. Кари Брадшоу.

— Е, не мога да помня всички имена — вдига безпомощно рамене тя, с което иска да каже, че Бърнард е водил тук толкова много гаджета, че тя не може да ги помни всичките.

Повежда ни нагоре по стълбите и после по малък коридор, при което се озоваваме в оригиналната къща.

— Банята е тук — казва и отваря врата, зад която се разкрива бебешко синя мивка и тясна, стъклена душ-кабина. — А Кари е тук! — Отваря друга врата и зад нея виждам малка стая с единично легло, юрган на кръпки и цял рафт с трофеи.

— Стаята на дъщеря ми! — отбелязва самодоволно домакинята. — Над кухнята е, обаче Чинита много я обича, защото е уединена.

— А къде е сега дъщеря ви? — питам, питайки се дали Тийнзи не е решила да изхвърли собствената си дъщеря от стаята й в името на благоприличието.

— На тенис лагер. Следващата година завършва гимназия и се надяваме после да влезе в Харвард. Много сме горди с нея!

Което означава, че Чинита е практически на моята възраст.

— А вие къде учите? — пита ме Тийнзи.

— В „Браун“ — отговарям, като поглеждам към Бърнард. — Във втори курс съм.

— Колко интересно! — отбелязва Тийнзи с тон, който подсказва, че е прозряла малката ми лъжа. — Ще трябва да ви запозная с Чинита. Сигурна съм, че ще й бъде приятно да научи повече за „Браун“. Това е резервният й университет.

Предпочитам да пренебрегна обидата и я заковавам със собствена:

— Ще ми бъде приятно да се запозная с дъщеря ви, госпожо Дайър!

— Наричай ме Тийнзи! — срязва ме веднага тя, схванала обидата. После се обръща към Бърнард и твърдо решена да не ми позволи да й се кача на главата, изрича: — Защо не оставим твоята приятелка да си разопакова багажа?

* * *

Минути по-късно седя на ръба на леглото и се чудя къде ли е телефонът и дали да не се обадя на Саманта, за да й поискам съвет как да се справя с Тийнзи, когато се сещам за Тийнзи на пода у семейство Джесън и се усмихвам. На кого му пука, че тя ме мрази?! Важното е, че съм в Хамптънс! Скачам, слагам дрехите си на закачалки и си обличам банския. В стаята е задушно, затова отварям прозореца и обгръщам панорамата пред мен. Яркозелената морава завършва с перфектно подрязан плет, а отвъд него се простират километри поля с къси листни растения — картофени полета, както ми каза Бърнард на идване. Вдишвам дълбоко сладкия, влажен въздух, което ми подсказва, че океанът не е никак далече.