Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 119

— Все още не.

— И защо?

Добър въпрос наистина.

— Забравих.

— Тиквичке, не можеш да си позволиш да забравяш подобен род неща! — укорява ме мило той.

— Да, знам. Но с баща ми и новата му приятелка… Още тази седмица ще взема мерки, обещавам!

— Хубаво. Ако го направиш, че можеш да прекарваш нощта при мен много по-често — казва той и поставя две огромни чаши кафе върху елегантната си нова маса. — Можеш също така да си купиш и едно малко куфарче за твоите неща.

— Като например четката си за зъби ли? — изкисквам се.

— Като например всичко, от което имаш нужда — казва той.

Куфарче, а? Тази дума превръща прекараната тук нощ в бляскава и планирана, а не в изненадваща и малко объркана. Разсмивам се. Обаче куфарчето не е от най-евтините неща.

— Не мисля, че мога да си позволя куфарче.

— Е, каквото и да е тогава — свива рамене той. — Просто да е прилично. Така че портиерите да не заподозрат нещо.

— Искаш да кажеш, че ако нося пазарска чанта, ще ме заподозрат, но ако нося куфарче — не, така ли?

— Е, много добре ме разбра.

Кимвам. С куфарче не бих приличала толкова много на объркан тийнейджър, когото той е забърсал на гарата. Което незнайно защо ми напомни за Тийнзи.

— Знаеш ли, че се запознах с агентката ти? На едно парти? — подхвърлям, стараейки се да не проваля хубавата атмосфера.

— Така ли? — усмихва се без всякакви притеснения той. — И как се държа тя? Като същински дракон, нали?

— Буквално ме разкъса с ноктите си — отговарям с шеговит тон. — Винаги ли е такава?

— Почти — усмихва се той и погалва главата ми. — Може някой ден да излезем на вечеря с нея. Та да имате възможност да се опознаете на спокойствие.

— Както кажете, господин Сингър! — измърквам и се покатервам в скута му.

Щом иска да ме води на вечеря с агентката си, това означава, че връзката ни не само отново е тръгнала, но и че ускорява като европейския влак стрела. Целувам го страстно по устните, представяйки си, че съм героиня на Катрин Хепбърн в романтичен черно-бял филм.

Двайсет и пета глава

По-късно, докато се връщам към центъра, минавам покрай магазин за санитарни стоки. На витрината има три манекена. Но не от онези, хубавите, дето украсяват „Сакс“ или „Бергдорф“ и за които са използвани като прототипове истински жени, а стряскащи евтини манекени, които приличат на големи кукли от 50-те години. Куклите са облечени в хирургични гащеризони и на мен автоматично ми светва, че подобен гащеризон би могъл да играе ролята на перфектната униформа за Ню Йорк. Евтини са, перат се лесно и са много красиви.

Освен това се продават пакетирани в целофан. Купувам си три комплекта в различни цветове и се сещам за куфарчето, за което ми подсказа Бърнард.

Единственото хубаво нещо от гостуването ми при баща ми този уикенд бе, че открих стар калъф от бинокъл, принадлежал някога на майка ми, който би могъл да изпълнява ролята на дамска чанта. Това ми дава идея, че и други предмети биха могли да сменят предназначението си. И когато минавам покрай луксозен железарски магазин, зървам перфектното средство за пренасяне на багаж.