Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 118

Да, точно в такова момиче съм се превърнала. Обаче не ми пука. Нищо не ми пречи да бъда такова момиче, а някой ден, когато нещата житейски ми се изяснят, ще престана да бъда.

Накрая, след два часа и двайсет и две минути, Бърнард се появява и се насочва към Сътън Плейс.

— Бърнард! — провиквам се от отсрещния тротоар и се втурвам към него с неприкрита радост. Може би баща ми е прав. Аз действително съм упорита. Не се предавам никак лесно.

— Кари? — присвива очи той.

— Току-що се върнах — изричам, като че ли изобщо не съм го чакала близо три часа.

— Откъде?

— От Касълбъри. Родното ми градче.

— Аха! Тогава добре дошла! — прегръща ме свойски през раменете той.

И в този момент сякаш вечерята с Маги никога не се е случвала. Нито множеството ми отчаяни телефонни обаждания. Нито неговото мълчание, макар да ми беше обещал, че ще звънне. Но може би тъкмо защото е писател, той живее в малко по-различна от нормалната реалност — реалност, в която нещата, които на мен ми изглеждат разтърсващи, не значат нищо за него.

— Куфарът ми — сещам се и поглеждам към пейката отсреща.

— Да не би да се пренасяш при мен? — разсмива се той.

— Може би.

— Е, тъкмо навреме — подкача ме той. — Най-сетне ми докараха мебелите.

* * *

Прекарвам нощта при Бърнард. Заспиваме в чисто новите му чаршафи в огромното му легло в спалнята. Толкова е удобно!

Спя като новородено, а когато се събуждам, виждам скъпия Бърнард до мен, заровил лице във възглавницата. Отпускам се по гръб и затварям очи, наслаждавайки се на блажената тишина, и мислено се връщам към събитията от предишната вечер.

Започнахме с мляскане на новия диван. После се преместихме в спалнята и се заиграхме един с друг, докато гледахме телевизия. След това си поръчахме китайска храна (защо от секса винаги се огладнява?), а после си поиграхме още мъничко. Завършихме вечерта с обща вана. Бърнард беше изключително сладък и мил и дори не се опита да пъхне в мен малкия си стар немирник. Или поне съм почти сигурна, че не го направи. Миранда казва, че мъжът трябва да го напъха много силно на онова място, така че, ако го беше направил, надали щях да пропусна този момент.

Питам се дали Бърнард вече не е разбрал, че съм девствена. Дали не е доловил някакви тайни сигнали, които да му подскажат този факт.

— Добро утро, пеперудке! — казва сега той и протяга ръце към тавана. Претъркулва се към мен и се усмихва, а после впива устни в моите, заедно със сутрешния си дъх.

— Мина ли вече на хапчета? — пита Бърнард, докато приготвя кафе в скъпата си кафемашина, която гъргори като бебешко коремче.

Аз небрежно паля цигара, подавам му една и отвръщам: