Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 115

— Прав си. Защото и без това никой не се интересува от мен!

И с тези думи се изправям и тръгвам към изхода на ресторанта в търсене на тоалетната.

Бясна съм. На баща ми и на Уенди, че ме поставиха в подобно положение. Но най-вече на себе си, че изгубих самообладание.

И сега Уенди ще блесне като мила и разумна, а мен ще нарочат за ревнива и незряла. От тази мисъл гневът ми пламва още повече. И изведнъж си спомням защо години наред съм мразила живота и семейството си, но отказвах да си го призная.

Влизам в една кабинка и сядам върху тоалетната чиния, за да помисля. Онова, което най-много ме вбесява, е, че баща ми никога не е приемал на сериозно писането ми. Никога не ми е казвал нищо окуражително, никога не се е радвал, че съм талантлива, никога дори не ми е правил комплимент, за бога! Можеше да изживея целия си живот напълно непризната, ако не бяха другите студенти в семинара на „Ню Скул“. Повече от очевидно е, че Райън, Капоти, Лил и дори Рейнбоу са били хвалени, поощрявани и аплодирани в детството си. Не че държа да съм като тях, но не би ми навредило, ако единственият ми родител имаше вяра в мен и смяташе, че у мен има нещо специално.

Изтривам сълзите си с тоалетна хартия, напомняйки си, че сега трябва да се върна там и да издържа с тях цяла вечер. Затова веднага трябва да измисля нещо, с което да обясня жалкото си поведение.

Разполагам само с един избор — да се престоря, че това никога не се е случвало, че не съм избухвала. Саманта би постъпила точно така.

Вирвам гордо брадичка и тръгвам към масата им.

Там установявам, че Миси и Дорит вече са пристигнали, както и бутилка кианти, поставена в плетена кошничка. В Ню Йорк би ми било неудобно да пия подобно вино.

И с огромна болка в сърцето си давам сметка за еснафския дух, пропил се в цялата тази сцена, за дребните страсти, вълнуващи хората по тези места. Баща ми, вдовецът на средна възраст, облечен неподходящо за възрастта си и преминаващ през кризата на средната възраст, намиращ утеха в една отчаяна млада жена, която, на фона на посредствеността в Касълбъри, изглежда голяма звезда, различна и вълнуваща. И двете ми сестри — пънкарката и зубрачката. Жалка картинка. Оглеждам се и имам чувството, че гледам второразредна телевизионна сапунка.

Но ако те са толкова обикновени и средностатистически, това означава ли, че аз също съм като тях? Мога ли някога да избягам от миналото си?

Иска ми се да можех да сменя канала.

— Кари! — провиква се Миси. — Добре ли си?

— Кой, аз ли? — преструвам се на изненадана. — Разбира се. — Заемам мястото си до Уенди и продължавам: — Баща ми казва, че ти си му помогнала да си намери мотора. Много се радвам, че обичаш мотори.

— Баща ми е щатски шериф — отговаря тя безсъмнено доволна, че съм успяла да се овладея.

Обръщам се към Дорит и изричам предупредително:

— Чу ли това, Дорит? Бащата на Уенди е щатски шериф! Така че, внимавай!

— Кари! — изрича баща ми, като никога излязъл от еуфорията си. — Няма нужда да развяваме пред хората мръсното си пране.

— Така е. Но се налага да го изперем!