Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 113

— Готови ли сме? — пита баща ми.

— Отиваме в един страхотен нов ресторант — „Бойлс“. Чувала ли си за него? — пита Уенди.

— Не — отговарям и неспособна да се овладея, промърморвам: — Нямах представа, че в Касълбъри изобщо има ресторанти. Единственото място, където някога ходехме, бе „Хамбургер Шак“.

— О, ние с баща ти излизаме на заведение най-малко два пъти седмично! — изчуруликва невъзмутимо Уенди.

Баща ми кима в знак на съгласие и пояснява:

— Веднъж ходихме дори до японския ресторант в Хартфорд.

— Виж ти! — тросвам се аз. — Е, в Ню Йорк има стотици японски ресторанти.

— Но се басирам, че никой от тях не може да стъпи на малкото пръстче на японския в Хартфорд! — намесва се Уолт, за да разведри обстановката.

Баща ми го поглежда с благодарност и казва:

— Този ресторант наистина е много специален.

— Хубаво — измънквам просто защото няма какво друго да кажа.

Тръгваме колективно по алеята. Уолт влиза в колата си, помахва ни и се провиква:

— Приятно изкарване, хора!

Проследявам го как тръгва, завиждайки му за свободата.

— Така! — отсича жизнерадостно Уенди, когато и ние влизаме в нашата кола. — Кога започват лекциите ти в „Браун“?

Свивам рамене.

— Сигурна съм, че нямаш търпение да се измъкнеш от Ню Йорк! — продължава да каканиже тя. — Толкова е мръсен и шумен!

Поставя ръка върху рамото на баща ми и се усмихва.

* * *

Ресторантът „Бойлс“ се оказва тясно местенце, разположено върху мокра кръпка земя до Главната улица, под което минава прочутият по тези места Ревящ поток. За Касълбъри минава за висша класа — главното меню е наречено „паста“ вместо „спагети“, салфетките са от плат, а на всяка маса има по една вазичка с красива роза.

— Много романтично — отбелязва одобрително баща ми, докато ескортира Уенди до стола й.

— Баща ти е голям кавалер! — казва ми тя.

— Така ли? — Колкото и да се старая да бъда възпитана, от тези двамата ме побиват тръпки. Питам се дали правят секс. Надявам се, че не. Баща ми и без това вече е твърде стар за подобни изживявания.

Баща ми игнорира моя коментар и взема менюто.

— Пак предлагат от онази риба — казва на Уенди. А на мен пояснява: — Уенди обожава риба.

— Пет години живях в Лос Анджелис — пояснява тя. — Там се хранят много по-здравословно.

— Моята съквартирантка в момента е в Лос Анджелис — казвам, опитвайки се да изместя разговора от Уенди. — Отседнала е в хотел „Бевърли Хилс“.

— Веднъж и аз обядвах там — казва Уенди с неизменната си усмивка. — Беше много вълнуващо! Седяхме точно до Том Селек!

— Не думай! — ахва баща ми, като че ли инцидентната моментна близост на Уенди до телевизионен актьор я издига още повече в очите му.

— Аз пък се запознах с Марджи Шепърд — отсичам.

— Коя е Марджи Шепърд? — смръщва се баща ми.

Уенди ми намига, като че ли двете е нея споделяме обща тайна за невежеството на баща ми по отношение на популярната култура, и пояснява:

— Актриса. Изгряваща звезда. Всички твърдят, че била красива, но лично аз не я намирам за такава. Всъщност е много обикновена.