Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 112

— Не забравяй, че аз също ще бъда там! — усмихва се Уолт.

— Да, знам — въздъхвам. Давам си сметка, че звуча арогантно като Капоти. — Ще бъде забавно. — Много ми се ще да е така.

— Уолт! — провиква се баща ми, излизайки при нас на верандата.

— Господин Брадшоу! — Уолт се изправя и баща му го прегръща, което пак ме кара да се чувствам пренебрегната.

— Какво става с теб, хлапе? — пита баща ми. — Косата ти е пораснала. Едва те познах!

— Уолт непрекъснато променя косата си, татко — пояснявам. А на Уолт казвам: — Баща ми иска да каже, че сигурно ти не можеш да го познаеш! Напоследък се опитва да изглежда по-млад! — допълвам, но с достатъчно закачливост в гласа си, за да не го обидя.

— Че какво му е лошото на това да изглеждаш по-млад? — възкликва ентусиазирано баща ми.

Влиза обратно в кухнята, за да приготви коктейли, но на всеки няколко секунди се връща до прозореца и се оглежда навън — като шестнайсетгодишно момиче, очаквайки появата на изгората си. Пълна нелепица! А когато Уенди най-сетне се появява, което е само пет минути по-късно, той се втурва навън, за да я посрещне.

— Можеш ли да повярваш само? — прошепвам на Уолт, ужасена от глупашкото поведение на баща си.

— Той е мъж. Какво мога да кажа?

— Но той е и мой баща! — настоявам.

— Но е и мъж!

Тъкмо се каня да кажа: „Може, обаче от моя баща не може да се очаква да се държи като останалите мъже“, когато двамата с Уенди се появяват по алеята, хванати за ръце.

Идва ми да повърна. Боже, ама тази връзка май е много по-сериозна, отколкото си мислех!

Уенди може да се нарече и хубавичка, ако харесвате жени с аматьорски изрусена коса и сини сенки, обрамчили очите й така, че прилича на миеща мечка.

— Дръж се прилично! — предупреждава ме шепнешком Уолт.

— Не се и съмнявай! Дори и да умра, пак ще се държа прилично! — усмихвам се насила.

— Сега ли да извикам линейката или по-късно?

Баща ми отваря вратичката на верандата и набутва Уенди при нас. Усмивката й е широка и болезнено фалшива.

— Ти трябва да си Кари! — възкликва тя и ме прегръща крепко, сякаш сме най-добри приятелки.

— Откъде позна? — питам, изтръгвайки се от нея.

Тя поглежда баща ми и по лицето й се изписва наслада.

— Баща ти ми разказа всичко за теб. Той непрекъснато говори за теб! Ти си неговата гордост!

В тази фалшива близост има нещо, което ми действа като галене в посока, обратна на косъма.

— Това е Уолт — отсичам, стараейки се да я отвлека от темата за моята скромна персона. Че какво би могла да знае за мен тя? Именно.

— Здравей, Уолт! — ококорва като добра актриса очи тя. — Вие с Кари, да не би да…

— Да сме гаджета ли? — прекъсва я Уолт. — Трудна работа! — И се разсмива гръмко.

Тя накланя глава настрани, очевидно неуверена как да продължи този разговор. После изтърсва:

— Толкова е хубаво, че в наши дни мъжете и жените могат да бъдат просто приятели, не мислите ли?

— Вероятно всичко зависи от дефиницията ти на „приятели“ — отбелязвам, като си напомням, че трябва да се държа любезно.