Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 110

— Всички твърдят, че тя е твое гадже. Дорит, Миси, че даже и Уолт!

— Уолт знае? — изненадва се съвсем искрено баща ми.

— Всички знаят, татко — изричам с остър тон. — Въпросът е защо не каза на мен?

Баща ми сяда на мотора и започва да си играе със скоростите. Накрая изтърсва:

— Ще ми предоставиш ли пространство за дишане, а?

— Татко!

— Всичко това е съвсем ново за мен.

Прехапвам устни. За момент се изпълвам с нежност към него. През последните пет години той не бе демонстрирал интерес към нито една жена. А сега очевидно е срещнал такава, каквато харесва, което е знак, че най-сетне продължава напред. Което би трябвало да ме радва. За нещастие единственото, което мога да мисля в този момент, е за майка ми. И как той я предава. Питам се дали сега майка ми е на небето и гледа какво прави той. Ако е така, сигурно е ужасена от него.

— Мама познаваше ли я? Имам предвид тази Уенди, приятелката ти?

Той поклаща глава и се преструва, че оглежда мотора.

— Не. Не мисля, че са се познавали. Тя е малко по-млада.

— Колко? — настоявам да разбера.

Очевидно го бях притиснала твърде много, защото той вдига очи към мен и предизвикателно отговаря:

— Нямам представа, Кари. В края на двайсетте е. Винаги са ми казвали, че е проява на невъзпитание да питаш една жена за възрастта й.

Кимвам с разбиране, но продължавам:

— А тя за колко стар те мисли?

— Знае, че най-голямата ми дъщеря на есен заминава в университета „Браун“.

В гласа му се усеща острота, която не бях чувала от детството си. И означава: „Тук аз съм господар! Много внимавай!“

— Хубаво. — Обръщам се да изляза.

— И, Кари? — подхвърля той. — Тази вечер ще вечеряме с нея. Ще ми стане много неприятно, ако се държиш грубо с нея.

— Ще видим — промърморвам си под носа.

Насочвам се към къщата, напълно убедена, че най-лошите ми страхове се потвърдиха. Защото вече мразя тази особа Уенди. Тя има роднина, който членува в „Ангелите на ада“. И лъже за възрастта си. Според мен жена, която няма нищо против да излъже за възрастта си, е в състояние да лъже и за всичко останало.

Започвам да разчиствам хладилника, изхвърляйки един научен експеримент след друг. И тогава си спомням, че аз също бях излъгала за възрастта си. Пред Бърнард. Изливам остатъците от вкиснато мляко в канала на мивката и се питам накъде върви семейството ми.

* * *

— Божке, много специална изглеждаш! — възкликва Уолт. — Макар и малко твърде официална за Касълбъри.

— Но какво облича човек за ресторант в Касълбъри?

— Със сигурност не и вечерна рокля.

— Уолт, това не е вечерна рокля! — изричам с укор аз. — Това е рокля на социална домакиня. От шейсетте.

Открих я в моя любим магазин за стари дрехи и оттогава насам непрекъснато я нося. Перфектна е за горещо време, защото освобождава ръцете и краката ми, а и досега никой не бе казвал нищо за необичайния ми тоалет, освен да го похвали. Странното облекло е напълно очаквано в Ню Йорк. Но тук очевидно никой не гледа на него с добро око.

— Не възнамерявам да променям стила си на обличане заради Уенди. Знаеш ли, че тя има братовчед, който е от „Ангелите на ада“?