Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 109

Никой наоколо не се интересува нито от мен, нито от моя живот. Дорит побягна да се скрие у някаква приятелка, баща ми си има мотор, а Миси е погълната от композирането на великата си симфония. По-добре да си бях останала в Ню Йорк.

През целия път във влака си мислех за снощните преживявания. Целувката с Капоти бе ужасна грешка и аз съм възмутена от себе си, че я приех, ако ще и само за броени секунди. Но какво означава това? Възможно ли е дълбоко в себе си да харесвам Капоти? Не. Той очевидно е от онези мъже, които обичат онази, която им е под ръка, когато се почувстват загорели. От друга страна, на партито имаше много други млади жени, в това число Рейнбоу. Защо избра точно мен?

Напълно сдухана и с ужасен махмурлук, аз си купих аспирин и изпих една кока-кола. Продължавах да се самоизмъчвам с недовършените дела, които оставих зад гърба си, в това число и Бърнард. В Ню Хейвън дори ми мина през ума да сляза от влака и да се прехвърля на следващия обратен за Ню Йорк, но когато се сетих колко разочаровани ще бъдат близките ми, се отказах от тези намерения.

А сега ми се ще да не се бях отказвала.

— Татко! — провиквам се гневно.

Той се обръща стреснато, с гаечен ключ в ръка.

— Тъкмо си подреждах работната маса.

— Виждам. — Оглеждам се за прословутия му мотор и го зървам до стената, почти скрит за колата на баща ми. — Дорит ми каза, че си си купил мотор — отбелязвам хитро.

— Да, Кари, купих си.

— Защо?

— Защото исках.

— Ама защо? — Звуча като тъжно момиче, което току-що е било зарязано от любимия. А баща ми звучи като непостоянно момче, което не разполага с правилните отговори.

— Искаш ли да го видиш? — пита накрая, неспособен да овладее ентусиазма си.

И го измъква иззад колата. Ала не какъв и да е мотор — това е „Харли Дейвидсън“! С огромни дръжки и черен корпус, декориран с пламъци. От онзи тип мотори, които обичат рокерите от „Ангелите на ада“.

Баща ми кара „Харли Дейвидсън“?!

От една страна, съм силно впечатлена. Все пак това не е някаква си старческа тротинетка, а царят на моторите.

— Какво ще кажеш? — пита гордо той.

— Много ми харесва.

Това очевидно му доставя удоволствие и той започва да обяснява:

— Купих го от едно хлапе в нашия град. Беше много закъсало за пари. Платих му само хиляда долара.

— Уау! — клатя впечатлено глава. Всичко от последните няколко минути изобщо не е в стила на баща ми — от избора на думи до самия мотор. Дотолкова, че за известно време се чудя какво да кажа. Накрая изтърсвам: — И как откри въпросното хлапе?

— Син на братовчеда на Уенди.

Ококорвам се като жаба. Направо не мога да повярвам колко небрежно споменава името й. И решавам да заиграя играта му.

— Коя е Уенди?

Той изтрива любовно седалката на мотора и отговаря:

— Новата ми приятелка.

Значи така смята да играе. Окей.

— Каква приятелка по-точно?

— Много приятна — отговаря баща ми, но не смее да ме погледне в очите.

— И защо не си ми казвал досега за нея?

— О, Кари! — въздъхва той.