Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 105

— Това ли ти е казал? — подмята коварно тя.

Чоли свива рамене и отговаря:

— Целият свят знае, че тя му изневери. С един от актьорите в неговата пиеса.

Тийнзи се изсмива презрително и заявява:

— За жалост, случи се точно обратното. Бърнард е този, който й изневери.

Около сърцето ми започва да се увива жица, която изведнъж го стисва така, че не мога да дишам.

— Всъщност това не е единствената изневяра на Бърнард. Може и да е прекрасен драматург, но се оказа отвратителен съпруг.

— Но какво значение има това сега, Тийнзи? — промърморва Чоли.

Тийнзи поставя ръка на рамото му и промърморва:

— Чоли, от това парти ме заболя глава. Би ли помолил Бари за аспирин?

Изпепелявам я с поглед. Не може ли сама да го помоли? Да я вземат мътните и нея, и онова, което каза за Бърнард и мен. Затова решавам да се намеся услужливо:

— Колин има аспирин. Синът на Пайкън.

— Така ли? Благодаря — поглежда ме остро тя и отива да търси Колин.

Вдигам салфетката пред устата си и се разсмивам.

Чоли се разсмива заедно с мен и по едно време отбелязва:

— Тийнзи е много глупава жена, не мислиш ли?

Успявам единствено да кимна. Само от мисълта за злобната Тийнзи, надрусана с едно от хапчетата на Колин, не мога да спра да се смея.

Не че очаквам тя да глътне подобно хапче. Дори и аз, която не знам абсолютно нищо за наркотиците, бях достатъчно схватлива да разбера, че голямото бяло хапче на Колин изобщо не е аспирин. Но след това веднага забравям за случилото се и се сещам едва час по-късно, когато танцувам с Райън.

В средата на дансинга се появява Тийнзи, едва държаща се на крака. Коленете й треперят и тя сграбчва Боби за раменете, за да не падне. Киска се като откачена и прави неистови опити да се задържи на крака. Ала краката й са като гума.

— Боби! — пищи идиотски. — Казвала ли съм ти някога колко те обичам?

— Ама какво става тук, за бога? — провиква се възмутено Райън.

А аз изпадам в истеричен смях. Очевидно Тийнзи все пак не е била достатъчно схватлива и е нагълтала хапчето. Доказателство за това е и фактът, че вече лежи, простряна по гръб, на пода и се киска като откачена. Това продължава няколко секунди, след което се появява Чоли, вдига агентката на крака и я отвежда.

Продължавам да танцувам.

Всъщност всички продължават невъзмутимо да танцуват, докато не ни прекъсва безумен писък и няколко вика за помощ.

Пред асансьора се е събрала тълпа. Вратите са отворени, но шахтата изглежда празна.

Из хамбара се носят викове от рода на: „Какво стана?“, „Някой е паднал!“ и „Звънете на 911!“ Втурвам се напред ужасена, че това е била Рейнбоу и че е паднала в шахтата. Но с периферното си зрение я забелязвам да върви бързо към стаята си, следвана плътно от Колин. Приближавам се към асансьора. Двама мъже скачат в шахтата, което означава, че самият асансьор е не повече от метър под ръба на етажа. Оттам се подава безжизнена женска ръка: Бари Джесън я сграбчва и измъква от дупката обезобразената и напълно замаяна Тийнзи.

Преди да успея да сторя каквото и да било, Капоти ме сръгва в ребрата и просъсква: