Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 104

Преживявам един от онези странни моменти, когато вселената изведнъж се концентрира върху картината пред мен и всичко се увеличава многократно — движенията на обилно намазаните с червило устни на Пайкън, струята червено вино, което Боби налива в чашата си, огромният златен пръстен с монограм върху дясната ръка на Тийнзи, докато я вдига бавно към слепоочието си.

Питам се дали Маги всъщност не е права. Може би всички в този град сме откачени.

И изведнъж всичко се връща към обичайното си състояние. Тийнзи става от стола си. Бари прави място на Боби до себе си. Райън се привежда към Рейнбоу и шепне нещо в ухото й.

Обръщам се към Чоли и отговарям:

— Мисля, че всичко тук е фантастично.

Тъй като той изглежда заинтригуван от мен, започвам да му разказвам приключенията си. Как Пеги ме изрита от апартамента си. И как кръстих мустака на Виктор Грийн с името Уолдо. И как Боби иска да постави пиесата ми, при положение че още не съм я завършила. Когато приключвам, установявам, че Чоли ме слуша в захлас. На този свят няма нищо по-хубаво от мъж, който умее да слуша.

— Някой път трябва да дойдеш у дома на соаре — казва накрая. — Имам едно разкошно списание, наречено „Новият обзор“. Всички се преструваме, че е изцяло литературно, но от време на време поддържането му налага организирането на коктейли.

Тъкмо му пиша телефонния си номер на една салфетка, когато към нас се приближава Тийнзи. Първоначално изтръпвам от мисълта, че целта й съм аз, но след това с облекчение установявам, че е погнала Чоли.

— Скъпи! — заявява тя, най-нахално вмъква стол между мен и Чоли и по този начин ме изключва напълно от разговора. — Току-що се запознах с един очарователен млад писател! Райън Нещо-си. Непременно трябва да се запознаеш с него.

— С удоволствие — отговаря Чоли. Намигва ми, привежда се през Тийнзи и казва: — Запозна ли се с Кари Брадшоу? Тя също е писател. Тъкмо ми казваше…

Тийнзи грубо сменя темата.

— Виждал си ли скоро Бърнард?

— Миналата седмица — махва с ръка Чоли, с което показва, че въобще не му се говори за Бърнард.

— Тревожа се за него — казва агентката.

— Че защо? — поглежда я неразбиращо Чоли. Мъжете не се тревожат един за друг така, както го правят жените.

— Чух, че излизал с някакво младо момиче.

Стомахът ми се свива на топка.

— Марджи твърди, че Бърнард е много объркан — продължава Тийнзи, като ме поглежда косо. Старая се да задържа комарджийската си физиономия, като че ли изобщо нямам представа за какво говори тя. — Марджи твърди, че се е запознала с нея. И е крайно притеснена. Според нея фактът, че Бърнард е избрал да ходи с толкова млада жена, е особено лош знак.

Наливам си още вино, преструвайки се на заинтригувана от нещо, което става в другия край на масата. Ала ръката ми трепери.

— И какво толкова й пука на Марджи Шепърд за него? — изтъква Чоли. — Нали тя беше тази, която го изостави?!