Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 103
Кандис Бушнел
Аз извръщам поглед, надявайки се да насоча разговора в друга посока. Нещо ми подсказва, че тази Тийнзи няма да остане особено доволна, когато разбере, че най-големият й клиент излиза с моята нищожна персона. Или по-скоро
Музиката внезапно спира.
На върха на стълбището се появява самият Бари Джесън и съобщава тържествено:
— Вечерята е сервирана!
Двайсет и втора глава
И тъкмо когато си мисля, че по-странно от това няма накъде за тази вечер, се оказвам настанена на масата до Капоти.
— Пак ли ти? — изсумтявам, отпускайки се до него върху сгъваемия си стол.
— Какъв ти е проблемът? — подхвърля той и ме поглежда накриво.
Завъртам очи. Откъде да започна? С факта, че Бърнард много ми липсва и ми се ще да беше тук ли? Или може би, че предпочитам да седя до някого другиго. Вместо това обаче се спирам на следния отговор:
— Току-що се запознах с Тийнзи Дайър.
— О, но тя е много голям агент! — възкликва силно впечатлен той.
Нещо ми подсказваше, че ще каже точно това.
— На мен ми се стори голяма кучка — отбелязвам.
— Много глупаво от твоя страна, Кари.
— Че защо? Самата истина си е!
— Същото важи и за гледната ти точка.
— Която е?
— Този град е мръснишки, Кари. И ти отлично го знаеш.
— Е, и?
— И ти ли искаш да завършиш като мръсница, подобно на повечето хора тук?
Поглеждам го изумена. Той още ли не е разбрал, че вече се е превърнал в такъв? Че е един от тях?
— Това не ме притеснява — сопвам се аз.
Поднасят ни купа със спагети. Капоти я грабва и учтиво сервира първо на мен, а после на себе си. След това казва:
— Кажи ми, че няма да поставиш пиесата си при Боби!
— Защо пък не?
— Защото Боби е едно голямо недоразумение!
Усмихвам му се злорадо и отбелязвам:
— Може би, защото не е поканил
— Даже и да ме беше поканил, пак нямаше да приема. Тук нещата не се правят така, Кари. Ще видиш.
Свивам рамене и отвръщам:
— Като гледам, май това е основната разлика между теб и мен. Аз нямам нищо против да предприемам рискове.
— Да не би да държиш да те лъжа? Подобно на всички останали в твоя живот?
Поклащам глава силно озадачена.
— От къде на къде знаеш, че хората са ме лъгали? Най-вероятно са лъгали
— Хубаво — свива рамене той, като че ли аз съм безнадежден случай.
И се обръща към жената от другата си страна. Последвам примера му и се обръщам към мъжа вляво от мен.
И от гърдите ми се изтръгва въздишка на облекчение. Оказва се Чоли.
— Здравей! — поздравявам, твърдо решена да забравя както за срещата си с Тийнзи, така и за омразата си към Капоти.
— О, здравей, малката ми! — възкликва той. — Ама ти наистина си навсякъде! Е, Ню Йорк оправдава ли вече надеждите ти?
Оглеждам масата. Рейнбоу седи отпусната на стола си с притворени очи, а Капоти отново е лапнал микрофона и изнася лекция за любимия си Пруст. Забелязвам и Райън, който е имал големия късмет да седи до Тийнзи. Прави й мили очички, безсъмнено надявайки се тя да го вземе за свой клиент. Междувременно Боби е застанал зад Бари Джесън, отчаяно опитвайки се да привлече вниманието му, докато Бари, който вече е започнал обилно да се поти, ядосано трие лицето си със салфетка.
