Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 102

— Което ми напомня… започва Колин, бръква в джоба си и вади оттам малко шишенце аспирин, което раздрънква пред очите на сестра си. — Намерих ги сред запасите на Бари.

— О, Колин! Страхотен си! — изписква тя.

Колин отваря шишенцето и вади оттам три огромни кръгли хапчета.

— Ами ако забележи, че ги няма?

— Няма. До края на вечерта вече ще бъде твърде друсан, за да забележи каквото и да било.

Рейнбоу грабва едно от хапчетата от ръката на брат си и го глътва с обилна доза шампанско.

— Ти искаш ли, Кари? — предлага ми Колин хапче.

Предпочитам да не питам какво е. А и не искам да знам. Мисля, че вече получих повече, отколкото трябва. Поклащам глава.

— Много са забавни — подканя ме Колин и пъхва едно в устата си.

— Не, благодаря! Добре съм си и така — казвам.

— Ако размислиш, знаеш къде да ме намериш. Само попитай за аспирин — казва той, а после двамата с Рейнбоу се хвърлят върху възглавниците, заливайки се от смях.

* * *

Когато се връщам в приемната, заварвам обичайната френетична енергия на хора, които се блъскат и крещят един на друг, опитвайки се да надвикат останалите. Във въздуха се носи дим от цигари и марихуана. Пайкън и няколко от нейните колежки моделки седят отпуснати по диваните с полузатворени очи. Минавам покрай тях и се насочвам към отворения прозорец, за да вдишам малко чист въздух.

Напомням си, че си прекарвам много добре.

Забелязана съм обаче от Боби, който започва да ми маха енергично. Говори с жена на средна възраст с прилепнала по тялото бяла рокля, която изглежда като направена от бинтове. Аз му помахвам в отговор и вдигам чашата си, за да му покажа, че отивам към бара, но на него такива не му минават.

— Кари! — провиква се от другия край. — Ела да те запозная с Тийнзи Дайър!

Лепвам си най-добрата комарджийска физиономия и тръгвам към тях.

Тийнзи изглежда като човек, който си похапва дребни дечица за закуска.

— Това е Кари Брадшоу! — грачи Боби. — Трябва да й станеш агент! Знаеш ли, че е написала пиеса?

— Здравей! — поздравява ме тя и ме дарява с възтясна усмивка.

Боби ме прегръща през раменете и се опитва да ме притисне към себе си, докато аз усърдно се противя.

— Смятаме да поставим новата пиеса на Кари в моето помещение — продължава да нарежда той. — Непременно трябва да дойдеш на представлението!

Тийнзи тръсва пепелта от цигарата си на пода и пита:

— За какво се разказва в нея?

„Да го вземат мътните този Боби!“ — казвам си, докато се изтръгвам от прегръдката му. Нямам намерение да разказвам за пиесата си пред напълно непозната жена! Особено след като и аз самата не знам за какво е точно!

— Кари не иска да каже — отговаря вместо мен Боби, като потупва ръката ми. А после се привежда театрално към мен и уж прошепва: — Тийнзи е най-великият агент в този град! Представлява абсолютно всички! В това число Бърнард Сингър!

Усмивката замръзва на лицето ми.

— Много хубаво — изфъфлям.

Сигурно в изражението ми има нещо, което сякаш задвижва невидима камбана, защото Тийнзи най-сетне благоволява да ме погледне в очите.