Читать «Синьо злато» онлайн - страница 5

— Един пистолет не се използва само за стрелба — каза охранителят. — С него може да се заплашва, да се принуждават някои хора да правят нещо, което не им се ще.

— Като например, да ни возят в правилната посока?

— Надявам се, senhora. Ще отида отпред и учтиво ще ги помоля, да се приземят на най-близкото летище, като уточня, че такава е вашата воля. Ако откажат, ще им покажа оръжието и ще ги уведомя, че не бих желал да го използвам.

— Вие не можете да го използвате! — забеляза с тревога Франсешка. — Ако пробиете корпуса при тази височина, кабината ще се разхерметизира и всички ще загинем за секунди.

— Това ще ги уплаши още повече — той стисна ръката й. — Обещах на баща ви, че ще се грижа за вас.

Тя разтърси глава, сякаш за да пропъди неприятностите.

— Ами, ако греша? Ако те просто си вършат работата?

— Много просто — сви рамене Филипо. — Ще предупредим по радиото. Ще кацнем на най-близкото летище, ще извикаме полиция и ще изясним всичко. После, продължаваме!

Разговорът им беше прекъснат внезапно. Вратата на пилотската кабина се отвори и капитанът влезе при тях. Той го направи внимателно, принуден да наведе глава под ниския праг на вратата.

— Някакви шегички ли си правите? — попита той с кривата си усмивка. — Знаете ли още?

— Моля, senhor? — отвърна Филипо.

— Е, и аз имам една за вас двамата — заяви пилотът. Тежкият поглед под отпуснати клепачи придаваше на Райордън сънлив вид. Но в начина, по който посегна зад гърба си и измъкна затъкнатия зад колана пистолет, нямаше нищо тромаво.

— Дай го тук! — протегна той ръка към Филипо — И много бавно!

Гардът внимателно разтвори широко сакото, за да се види добре подраменния кобур, после измъкна оръжието с крайчетата на пръстите си. Пилотът го затъкна в пояса си.

— Благодаря ти, amigo — каза той. — Винаги е удоволствие да се работи с професионалист. — Той приседна на подлакътника на едно свободно кресло и си запали цигара със свободната ръка. — Приказвахме си с партньора и си викаме, че може нещо да ни имате зъб. Викаме си, тия сигурно ни нямат доверие, като пристигна втория път, та по-добре да си изясним нещата, за да няма недоразумения.

— Капитан Райордън, какво точно става? — попита Франсешка. — Накъде ни карате?

— Казаха ни, че сте умна — отбеляза пилотът с усмивка. — Партньорът ми не трябваше да се фука със самолета. — Той изпусна две струйки дим през ноздрите си. — Права сте. Не отиваме в Маями. Насочили сме се към Тринидад.

— Тринидад?

— Чувал съм, че е чудно местенце.

— Не разбирам.

— Ами, вижте какъв е случаят, сеньорита. На тамошното летище ви очаква комисия по посрещането. И не ме питайте кои са, защото не знам. Всичко, което знам е, че са ни наели, за да ви закараме дотам. Очакваше се всичко да мине по мед и масло. Щяхме да ви съобщим, че има технически проблем и трябва да кацнем извънпланово.

— Какво е станало с нашите пилоти? — попита Филипо.

— Случи им се злополука — отвърна Райордън със свиване на рамене. После размаза фаса си на пода. — Та, такива ми ти работи, мис. Стойте си кротко и всичко ще бъде наред. Що се отнася до вас, cavaleiro, съжалявам, задето ви създавам неприятности с шефовете. Бих могъл да ви завържа и двамата, но не ми се вярва да направите някаква глупост, освен ако искате да си карате самолета сами. Още нещо. Изправете се, приятелю, и се обърнете с гръб.