Читать «Синьо злато» онлайн - страница 6

Като помисли, че ще го обискират, Филипо безмълвно се извърна. Предупреждението на Франсешка закъсня. Цевта на пистолета описа сребрист полукръг и се стовари над дясното ухо на охранителя. Зловещият звук на удара бе заглушен от болезнения вик на пострадалия, който се сви на две и падна сгърчен на пода.

Франсешка скочи от мястото си.

— Защо направихте това? — попита предизвикателно тя. — Оръжието му е у вас. Нищо не можеше да ви стори.

— Съжалявам, мис. Аз твърдо вярвам в двойната осигуровка. — Райордън прекрачи проснатото на пътеката тяло, като да бе чувал с картофи. — Нищо не предпазва така ефикасно човек от глупости, както една пукната глава. Там виси аптечка за първа помощ. Докато го оправите, ще стане време за кацане. — Той докосна с пръсти фуражката си и потъна в пилотската кабина, като затвори вратата след себе си.

Франсешка коленичи до пострадалия бодигард. Натопи салфетки в минерална вода и почисти раната. После я натисна, докато спря да кърви и дезинфекцира цялото пострадало място. Огъна в друга салфетка няколко бучки лед и ги допря до главата, за да предотврати подуване.

Докато седеше така край пострадалия, Франсешка се мъчеше да разбере, за какво става дума. Изключваше отвличане за пари. Единствена причина за някого да си даде чак такъв труд, би могла да е научната й разработка. Който и да беше той, явно се стремеше към нещо повече от скиците и писмените материали, свързани с нея. Биха могли да ограбят кабинета й или да отмъкнат багажа от летището. Но им трябваше самата тя, за да разшифрова резултатите от своя труд. Той беше толкова специфичен, толкова изключителен по своя характер, че не се вместваше в обичайните научни рамки. За това и никой досега не бе стигал до подобни идеи.

Но в цялата работа нямаше и грам разум! Само след броени дни тя щеше да подари своя труд на света, без да иска нещо в замяна. Никакви патенти, никакви авторски права. Никакви хонорари. Напълно безплатно. В гърдите й се надигна ярост. Тези безскрупулни типове не й позволяваха да направи живота на милиони хора по-добър!

Филипо простена. Идваше на себе си. Очите му се отвориха и погледът му започна да се фокусира.

— Добре ли сте? — попита го тя.

— Зверски боли, така че, изглежда съм жив. Бихте ли ми помогнала да се изправя!

Франсешка го обгърна с ръка и го надигна, докато той седна с опрян в креслото гръб. Отвори бутилка ром от барчето и я поднесе към устните му. Той отпи малко, изчака да се уталожи и глътна по-сериозно. Направи нова пауза, за да се увери, че стомахът му няма да се качи в устата, и след като не повърна се усмихна:

— Ще се оправя. Благодаря ви!

Тя му подаде очилата.

— Опасявам се, че ги е счупил, когато ви удари.

Той ги хвърли настрани.

— Виждам си много добре и без тях. Без диоптри са. — Втренченият поглед, който срещнаха очите на Франсешка, не беше на уплашен човек. Той се обърна към пилотската врата. — Колко време съм бил в безсъзнание?