Читать «Синьо злато» онлайн - страница 3

Баща й предложи, да използва личния му самолет до Ню Йорк, където трябваше да се види със служители на ООН, преди да вземе редовен полет за Кайро. Тя много се радваше на възможността да се върне в Щатите, макар и за съвсем кратко и сега й се щеше да накара някак си машината да полети по-бързо. Годините, прекарани като студентка по инженерни науки в университета Стенфърд в Калифорния, щяха завинаги да останат сред най-приятните й спомени. Погледна през илюминатора и си даде сметка, че няма представа, къде се намират. Пилотите не бяха съобщавали местонахождението им, откакто излетяха. Отиде напред и надникна в тяхната кабина.

— Bom dia, senhores. Исках да разбера, къде сме и колко време ни остава до края на полета.

Пилотът се казваше капитан Райордън, кокалест американец, с подстригана по военному сламеноруса коса и тексаски изговор, Франсешка не го бе виждала дотогава, но в това нямаше нищо изненадващо. Нито пък в обстоятелството, че Райордън беше чужденец. Макар че самолетът беше частен, той се поддържаше от местна авиокомпания, която осигуряваше и пилотите.

— Bowanis deeyass — отвърна пилотът с изкривена усмивка и провлачено подобие на португалски, което нарани слуха й. — Съжалявам, че не ви държах в течение, мис. Видях, че спите и не исках да ви безпокоя. — Намигна към втория пилот, масивен бразилец, чиято мускулеста фигура бе доказателство за съвестната му работа с щангите. Пилотът се усмихна, докато оглеждаше фигурата на Франсешка. Тя се почувства като майка, заловила немирните си деца, когато се готвят да извършат някаква лудория.

— Каква ни е програмата за полета? — попита делово тя.

— Ами-и-и, в момента сме над Венецуела. Трябва да стигнем Маями след около три часа. Докато ни заредят, ще си поизпънем краката и след още три часа сме в Ню Йорк.

Тренираният инженерски поглед на Франсешка се спря на контролните прибори. Вторият пилот забеляза интереса й и не можа да устои на желанието да се покаже пред хубава жена.

— Тоя самолет е така съвършен, че може и сам да лети, докато ние си гледаме мач по телевизията — заяви той, като показа огромни зъби.

— Не позволявайте на Карлуш да ви мъти главата! — обади се командирът. — Това просто е ЕЛПС — електронна летателно-приборна система. Тези екрани заместват някогашните контролни прибори.

— Благодаря — каза любезно Франсешка и посочи един екран. — А това компас ли е?