Читать «Синьо злато» онлайн - страница 4

— Да, да — отвърна копилотът, доволен от преподавателските си способности.

— А защо показва курс почти север? — смръщено попита тя. — Не трябва ли да следваме малко по-западен курс, за да стигнем Маями?

Мъжете се спогледаха.

— Доста сте наблюдателна, senhora — каза тексасецът. — Напълно сте права. Но във въздуха правата линия не всеки път е най-бързият начин да се стигне от една точка до друга. Това е така, поради кривината на земния контур. Например, най-бързият път от Америка за Европа води отначало нагоре и описва огромна дъга. Освен това, трябва да се съобразяваме и с въздушното пространство на кубинците. Не искаме да дразним добрия стар Фидел.

Ново смигване и усмивчица.

Франсешка кимна.

— Благодаря за отделеното време, господа! Лекцията беше изчерпателна. Сега ви оставям, да си вършите работата.

— За нищо, мадам. Винаги сте добре дошла!

Франсешка се върна побесняла на мястото си. Глупаци! Да не я мислят за идиот? Кривината на земния контур, как не!

— Нали ви казах, всичко е наред — вдигна поглед от списанието си Филипо.

Тя се наведе през пътеката към него и отвърна с тих, равен глас:

— Не, не е наред! Мисля, че машината не следва курса. — И тя му каза за компаса. — В съня си усетих нещо странно. Мисля, че е било, когато са променили посоката.

— Да не грешите?

— Възможно е. Но не мисля.

— Поискахте ли им обяснение?

— Да. Предложиха ми една абсурдна теза, според която най-прекият път между две точки не била свързващата ги права и затова била виновна кривината на земния контур.

Филипо вдигна вежди, учуден от такова обяснение, но все още неубеден.

— Де да знам.

Франсешка си спомни други странности.

— Когато се качиха на борда, те казаха, че са заместници.

— Да, титулярите били по други задачи. Те им правели услуга.

— Много странно — поклати глава Франсешка. — Защо изобщо трябваше да повдигат въпроса? Сякаш са искали да неутрализират евентуално любопитство от моя страна. Но защо?

— Имам известно понятие от навигация — промълви замислен Филипо. — Ще ида да проверя. — И той се отправи пак към пилотската кабина. Донесе се мъжки смях и след няколко минути той се върна ухилен. Щом седна, усмивката му помръкна.

— Там има прибор, който показва първоначално зададения курс. Но ние не следваме синята линия, както би трябвало. И за компаса сте права. Не сме на верния курс — заключи той.

— Какво, за бога, става, Филипо?

Чертите на лицето му се изопнаха.

— Има нещо, което вашият баща не сподели с вас.

— Не разбирам.

Филипо погледна към затворената врата на пилотската кабина.

— До ушите му стигнали разни работи. Не че сте в опасност, но достатъчно, за да го накара да ме изпрати с вас, в случай на нужда от помощ.

— Май и двамата имаме нужда от помощ.

— Да, senhora. Но за нещастие, ще трябва да се справим сами.

— Имате ли оръжие? — внезапно попита тя.

— Разбира се — отвърна Филипо, донякъде развеселен от грубия въпрос в устата на тази красива и изискана жена. — Искате да ги застрелям ли?

— Нямах предвид това. Не, разбира се — отвърна тя мрачно. — Имате ли някаква идея?