Читать «Синьо злато» онлайн - страница 2

— Ще ида да проверя.

Стана и се протегна, после отиде до вратата на пилотската кабина и почука. Вратата се отвори и той надникна вътре. Франсешка дочу неясни звуци от разговор и смях.

Филипо се върна широко засмян.

— Пилотите казват, че всичко е наред, Senhora.

Франсешка му благодари, облегна се в креслото и пое дълбоко дъх. Страховете й бяха глупави. Явно перспективата да се освободи от психическото напрежение на работата, отнела всичките й сили през последните две години, опъваше нервите й. Този труд я бе изчерпал цяла, изсмукал бе всеки неин час, денем и нощем, съсипал бе личния й живот. Погледът й се спря на дивана, поставен напреко на кабината в задната част и едва устоя на желанието да провери, дали металното й куфарче е на мястото си зад меките възглавници. Тя си го представяше като антипод на кутията на Пандора — вместо зло, изобилие от добро ще се изсипе от него, когато го отвори. Откритието й щеше да донесе здраве и просперитет за милиони хора и планетата Земя вече никога нямаше да бъде каквато беше досега.

Филипо й донесе бутилка студен портокалов сок. Тя му благодари с мисълта, че за краткото време на познанството им, бодигардът е започнал да й допада. С омачкания си, кафяв костюм, оплешивяваща прошарена коса, тънки мустачки и кръгли очила, той можеше да мине за разсеян кабинетен учен. Франсешка не можеше да знае, че този притеснен и ненабиващ се в очи външен вид е резултат от дългогодишни целенасочени усилия. Внимателно изработената способност да се слива с околната среда като избелял тапет, допринасяше за репутацията му на един от най-добрите служители под прикритие в секретните служби на Бразилия.

Родрикеш бе подбран лично от баща й. Първоначално Франсешка се бе възпротивила на настояването му да я придружи бодигард. Смяташе, че е вече голяма. Когато разбра, че загрижеността му е истинска, тя се подчини, макар да подозираше, че той се страхува повече от добре изглеждащите ловци на чуждо богатство, отколкото за личната й безопасност.

Франсешка бе привлекателен обект, дори и без семейното богатство. В една страна с преобладаващ мургав тен и черна коса сред населението, тя ярко се открояваше. Синьо-черните очи с форма на бадеми, дългите мигли и почти идеалната форма на устата бяха наследство от дядото японец. Германската баба й бе оставила кестенява коса, висок ръст и тевтонска упоритост в деликатно скулптираната долна челюст. Отдавна бе открила, че стройната й фигура по някакъв начин е плод на обстоятелството, че живее в Бразилия — телата на бразилките сякаш са специално изваяни за изпълнение на националния танц самба. Франсешка бе довършила работата на природата, с цената на стотици часове в гимнастическия салон, където ходеше, за да се освободи от напрежението на научната си работа.

Когато имперската слава на Япония рухва под сянката на двете атомни гъби, дядото е дребен дипломат. Той си остава в Бразилия, оженва се за дъщерята на посланика на Третия Райх, който също е останал без работа, придобива бразилско гражданство и се връща към първата си житейска любов — паркостроителството. Премества семейството си в Сао Пауло, където неговата фирма започва да обслужва богатите и властимащите. Установява тесни връзки със средите на влиятелни военни и правителствени дейци. Неговият син, бащата на Франсешка, използва тези връзки, за да се издигне, без особени усилия, до ключов пост в министерството на търговията. Майката изоставя инженерното си образование, в което е постигнала впечатляващи успехи, за да се превърне в домакиня и майка. Никога не съжалява за тази своя стъпка, поне пред хората, но не крие задоволството си от решението на дъщеря си, да поеме по академичните й следи.